Те пак чукват чаши, реейки се над потящите се, окървавени ученици. Не мога да сдържа смеха си. Тия хора са луди. Кърваво проклятие, тия са ударени в празните Златни глави. Как така те са моите управници?
- Ой! Фич! Ако нямаш нищо против... Какво да ги правим тия фермери? - Провиква се нагоре Касий и бодва един от ранените пленници по носа. - Какви са правилата?
- Изяжте ги! - провиква се Фичнър. - И, Дароу, пусни тоя кръвогаден сърп. Приличаш на жътвар.
Не го пускам. По форма той е близък до моя Секач у дома но не е толкова остър, защото предназначението му не е да убива, но балансът не е по-различен.
- Знаеш ли, можете да пуснете моите деца да си ходят и да им върнете сърпа - предлага ни Церера отгоре.
- Целуни ме и сключваме сделката - провиква се нагоре Касий.
- Момчето на Императора? - пита тя Фичнър. Той кимва. - Ела и си поискай, когато вече си Белязан, малки принце. И поглежда през рамо. - Дотогава ви съветвам заедно с жътваря да бягате оттук.
Чуваме копитата, преди да видим шарените коне, тичащи н галоп към нас през равнината. Те излизат от отворените порти на крепостта на Дом Церера. Момичетата, яхнали конете, носят мрежи.
- Дали са ви коне! Коне! - Оплаква се Фичнър. - Толкова е нечестно!
Ние побягваме и едва успяваме да стигнем до гората. Първата ми среща с конете не ми допадна. Още ме карат да потръпвам. Всичките пръхтят и тропат. Ние с Касий се задъхваме. Рамото ме боли. Двама от подкрепленията на Тит са пленени, обградени в откритото поле. Храбрият Тит препъва един кон и се смее, докато се готви да смачка с ботуша си главата на едно от момичетата. Церера го изтрясква с шоков Юмрук и се помирява с Фичнър. От заряда на шоковия Юмрук Тит се напикава. Само Севро хич не го е грижа и се смее. Касий споменава нещо за лошо възпитание, но и той хихика тихичко. Тит забелязва.
- Позволено ли ни е да ги убиваме, или не? - Изръмжава той същата вечер на вечеря. Изяждаме остатъците от Бакхусовия пир. - Или всеки път ще ме зашеметяват?
-Ами целта не е да ги убиваме - отвръща Фичнър. - Така не. Хайде да не изтрепваш наред съучениците си, смахната маймуно.
Но преди ги избивахме! - Протестира Тит.
- Какво не можеш да разбереш? - Пита Фичнър. - Трепе се При Посвещението! Вече не оцеляват само най-годните, смахнат, тъп, колосален чувал мускули. Какъв ще е смисълът, ако караме най-годните просто да се избиват помежду си, докато останат само неколцина? Сега предстоят нови изпитания.
- Безпощадност! - Скръства ръце Антония. - Значи сега тя не е приемлива? Това ли ни казвате?
- О, по-добре да бъде приемлива! - Тит се ухилва до уши. Цяла вечер се фука как е съборил коня, сякаш това ще накара исички да забравят пикнята, оцапала гащите му. Някои са забравили. Той вече си е събрал глутница хрътки. Само ние с Касий като че сме завоювали мъничко от неговото уважение, но дори и на нас ни се надсмиват. Както и на Фичнър.
Фичнър оставя парчето си медена шунка.
- Нека изясним, деца, та да не се юрне този бивол да гази черепи. Безпощадността е приемлива, скъпа Антония. Ако някой умре случайно, това е разбираемо. Злополуки сполитат и най-добрите от нас. Но вие няма да се избивате помежду си с нържачки. Няма да бесите хора от бастионите си, освен ако вече не са умрели. МедБотовете са в готовност за действие, ако има наложителна нужда от медицински грижи. Достатъчно бързи са, за да спасят живот - в повечето случаи.
Той надува балонче от дъвка.
- Обаче запомнете - целта не е да се убива. Ако ще да сте безмилостни като Влад Дракула, на нас не ни пука. Той въпреки всичко е загубил. Целта е да се побеждава. Това искаме ние.
А този простичък изпит по жестокост вече го минахме.
- От вас се иска да ни покажете своите блестящи способности. Като Александър Велики. Като Цезар, Наполеон и Мериуотър. Ние искаме вие да управлявате армия, да раздвате правосъдие, да осигурявате храна и закрила. Всеки глупак може да забие острие в чужд корем. Ролята на школата е да открие водачите на хората, а не техните убийци. И затова целта, глупави малки дечица, не е да убиваш, а да завоюваш. А как воюваш в игра, в която участват единайсет вражески племена?
- Елиминираш ги едно по едно - отвръща с тон на знаещ, Тит.
- Не, Великане човекоядецо.
- Тъп задник! - изхихиква Севро под носа си. Глутницата на Тит мълчаливо наблюдава най-дребното момче в Института. Никой не изръмжава заплахи. Нито едно лице не трепва Само безмълвно обещание. Трудно е да запомниш, че всички те са гении. Твърде хубавички изглеждат. Твърде атлетичн Твърде жестоки за гении.
- Някой освен Великана човекоядец да има догадки? -Пита Фичнър.