Никой не отговаря.
- От дванайсет племена правиш едно - обаждам се аз най-сетне. - Чрез поробване.
Точно като Обществото. Гради на гърба на другите. Това не е жестоко - практично е.
Фичнър изръкоплясква присмехулно.
- Примно, Жътвар. Примно. Комай, че някой подрипва за Прим. - При това последното всички се размърдват оживено. Фичнър измъква изпод масата дълга кутия. - А сега, дами и господа, ето какво използвате при поробването. - Той изважда нашето знаме. - Пазете това. Пазете своята крепост. И завоювайте всички останали.
22.ПЛЕМЕНАТА
На сутринта Фичнър го няма. На креслото му лежи знамето. Това е трийсетсантиметрово желязо с нашия виещ вълк на върха; под краката на вълка се е навила змия, а под нея е увенчаната със звезда пирамида на Обществото. За железния накрайник е прикрепен дървен прът, дълъг метър и половина. Ако крепостта е нашият дом, знамето е нашата чест. С него сме способни да превръщаме враговете си в свои роби, като го притискаме към челата им. Там се появява Сигла - вълк, докато не притиснат друго знаме към челото. Робите трябва да се подчиняват на изричните ни заповеди или ще се посрамят навеки.
Аз седя срещу знамето в утринния мрак и дояждам остатъците от храната на Аполон. Вълк надава вой в мъглата. Воят му нахлува през високия прозорец на кулата. Високата Антония е първата, която идва при мен. Влиза плавно като самотна кула като прекрасен златен паяк. Не съм решил каква е насоката на нейната личност. Разменяме си погледи, но не и поздрави. Тя иска да е Прим.
Касий и Полукс, с дрезгавия глас, са следващите, които влизат. Полукс мрънка, че като си лягал, нямало Розови да го завият.
- Определено, отвратително знаме, не мислите ли? - Оплаква се Антония. - Можеше поне да го мацнат с някакъв цвят Мисля, че трябва да бъде драпирано в червено - символ на яростта и кръвта.
- Не е много тежко. - Касий хваща пръта и вдига знамето. - Мислех, че ще е златно. - Той се възхищава на златната ръка на Прим, вградена в черния каменен блок. И той я иска. - Дали са ни и карта. Яко.
Нова каменна карта е заела едната от стените. Около нашата крепост е забележително детайлна. Останалото - не толкова. Мъглата на войната. Касий ме тупва по гърба и също започва да яде. Той не знае, че съм го чул пак да плаче през нощта. Споделихме двуетажно легло в казармата във високата част на централната кула. Много други още спят в основната й част. Тит и приятелите му заеха долната част, въпреки че не разполагат с достатъчно хора, за да я напълнят.
Когато Севро домъква мъртъв вълк за краката, почти целият Дом се е събудил. Вълкът вече е изкормен и одран.
- Гоблина донесе продоволствие! - Изискано ръкопляска Касий. - Хмм. Ще имаме нужда от дърва за огъня. Някой да знае да пали огън? - Севро знае. Касий се ухилва. - Много ясно, че знаеш, Гоблин.
- Реши, че овцете са твърде лесни за убиване ли? - Питам. - Откъде взе оръжие?
- Родил съм се с него. - Ноктите му са окървавени.
Антония набърчва нос.
- Къде, по дяволите, си расъл?
Севро й показва среден пръст - „кръстът“.
- А - изфучава Антония. - Значи в ада.
- И тъй, сигурен съм, че сте забелязали, ще мине време, докато който и да било от нас събере достатъчно чертички за заслуги, че да стане Прим - заявява Касий, когато всички сме събрали около масата. - И естествено си мисля, че имаме нужда от водач, преди да бъде избран Прим. - Той става и се се съпва в Севро, пръстите му се отпускат върху края на знамето. - За да можем да функционираме, трябва да вземаме непосредствени и координирани решения.
-И кой от вас, двамата глупаци, смятате, че трябва да бъде? - Пита жлъчно Антония. Големите й очи сноват между негo и мен. Тя се обръща и оглежда другите, гласът й е сладък като гъст сироп. - На този етап кое прави когото и да било от нас по-подходящ за водач от всеки друг?
- Те ни осигуриха вечеря... и закуска - обажда се кротко Лея иззад Рок и посочва храната - остатъците от пикника.
- Като междувременно се вкараха в клопка... - напомня Рок на всички.
Антония кима мъдро.
- Да, да. Умно казано. Привързаността може да ни навреди.
-... но се измъкнаха с бой - довършва Рок и си спечелва
крьвнишкия поглед на Антония.
- С крака от маса срещу истински оръжия - избоботва одобрително, ала резервирано Тит. - Обаче побягнаха и зарязаха храната. И затова вечерята ни бе осигурена от Фичнър. Те щяха да я дадат на врага, щяха да доставят храна като Кафяви.
- Да, това е изопачаване на случилото се - казва Касий.
Тит вдига рамене.
- Аз само те видях да бягаш като малка Феичка.
Касий замръзва.
- Внимавай как се държиш, драги ми господине.
Тит вдига ръце.