- Просто отбелязвам - какво се разлюти така, малък принце?
- Внимавай как се държиш, драги ми господине, или ще се наложи да заменим думите с мечове. - Касий вдига плячкосаната си вила и я насочва към Тит. - Чуваш ли ме, Тит ау Ладрос?
Тит го гледа в очите, после поглежда към мен - поставя ме в една група с Касий. Изведнъж ние с Касий сме възприети от другите като новоформирано племе. Толкова внезапно се изменя парадигмата. Политика. Не бързам, въртя трофейния нож между пръстите. Цялата маса наблюдава ножа. Особено Севро. Моята червена десница, със своята сръчност, е събрала милион метрични тонове хелий-3. Лявата ми ръка - полови милион. Сръчността на един средностатистически низше-Червен би стреснала тези Златни. Аз ги заслепявам. Ножът е като-крилете на колибри в чевръстите ми пръсти. Изглеждам спокоен, ала мислите ми препускат.
Всички сме убили. Такъв беше залогът. Какъв ли е сега? Тит вече изясни, че иска да убива. Сега бих могъл да го спра, обзалагам се. Да забия своя нож във врата му. Но при тази мисъл едва не го изпускам. Чувствам смъртта на Ео в ръцете си. Чувам влажното тупване, когато Юлиан умря. Не понасям проливането на кръв, особено когато изглежда ненужно. Мога да поваля по гръб това грамадно пале.
Втренчвам студен поглед в Тит. Усмивката му е бавна, презрението - едва забележимо. Той ме предизвиква. Ако не отмести поглед, ще се наложи да се сбия с него или нещо такова - така постъпват вълците, мисля.
Ножът ми се върти ли, върти. И внезапно Тит се разсмива. Той извръща очи. Сърцето ми забавя ударите си. Спечелих. Мразя политиката. Особено в стая, пълна с алфи.
- Разбира се, че те чувам, Касий. Стоиш на десет крачки от мен - изкисква се Тит.
Не изглежда достатъчно силен да ни предизвика открито с Касий, дори и с глутницата си. Той видя как постъпихме с момчетата от Церера. Но чертите са теглени, просто така. Неочаквано се изправям и потвърждавам, че съм с Касий. Това лишава Тит от всякакво желание.
- Има ли някой, който не би искал един от нас двамата да стане водач? - Питам.
-Аз не бих искал Антония да е водач. Тя е кучка - заявява Севро.
Антония свива рамене в знак на съгласие, ала накланя глава.
-Каси, какво си се разбързал толкова да ни намериш водач? - Пита тя.
-Ако нямаме един водач, ще се разцепим и всеки ще постъпва както смята, че е най-добре - отговаря Касий. – Така ще загубим.
-Вместо както ти смяташ, че е най-добре - казва тя с кротка усмивка и кимва. - Разбирам.
- Не на мен това снизхождение, Антония. Дори и Приам се съгласи, че се нуждаем от един водач.
- Кой е Приам? - Смее се Тит. Той се опитва отново да привлече вниманието към себе си. Всяко Златно хлапе на тази планета познаваше Приам. Сега Тит се опитва да изясни на исички кой го е убил и другите си го отбелязват. Връща си настървението. Само дето съм убеден, че не Тит е убил Приам.
Нe биха събрали с Приам такъв като него. Щяха да вкарат там някой слабак. Значи Тит освен побойник е и лъжец.
- А, разбирам. Тъй като си заговорничил с Приам, знаеш какво трябва да се прави, а, Касий? Знаеш по-добре от всички нас? - Антония махва към цялата маса. - Казваш ни, че сме безпомощни без твоите напътствия?
Вкара го в клопка. И мен също.
- Слушайте, момчета, знам, че сте нахъсани да ръководите- продължава тя. - Това го разбирам. Всички ние сме водачи по природа. Всеки човек в тази стая е роден гений, роден капитан. Но тъкмо затова съществува системата на Прим, избиран по заслуги. Когато някой спечели пет пръста по заслуги и е готов да бъде Прим, тогава ще имаме водач. А дотогава предлагам да се въздържим. Ако Касий или Дароу спечелят, така да бъде. Ще изпълнявам всичките им заповеди, послушна
като Розова и проста като Червена. - Тя посочва другите. -Дотогава мисля, че някой от вас също би трябвало да има шанс да спечели... В края на краищата това може да реши кариерите ви!
Умна е. И ни закопа. На всички пикльовци в стаята несъмнено им се искаше да са били по-настоятелни от самото начало, искаше им се да получат още един шанс да накарат хора да ги забележат. Сега Антония им го дава. Това ще доведе до хаос. И накрая тя може да стане Прим. Паяк, определено.
- Вижте! - Обажда се Лея отстрани на Рок.
Отвъд крепостта изревава рог.
Знамето избира този миг, за да заблести. Змията и вълкът се отърсват от желязото и засияват в злато. И не само това, но и каменната карта на стената оживява. Нашето знаме с вълка се развява над миниатюра на крепостта ни. Знамето на Церера - също. Нито една друга крепост не е отбелязана на картата, но знамената на неоткритите Домове плющят в легендата. Без съмнение те ще си намерят мястото веднага щом поемем на разузнаване из околната територия.