Играта е започнала. И сега всеки иска да стане Прим.
Разбирам защо демокрацията е незаконна. Първо идват крясъците. Безсилието. Нерешителността. Несъгласията. Идеите. Разузнавай. Укрепвай. Събирай храна. Залагай клопки. Нападай светкавично. Извършвай набези. Защита. Нападение. Полукс се изплюва. Тит го запраща в нокаут. Антония напуска. Севро подхвърля нещо хапливо на Тит и помъква своя вълк бог знае къде, така и без да е запалил огън. Съвсем като моя сондажен екип от Ламбда винаги, когато някой Говорител си вземеше един час почивка по болест. Така научих, че мога да сондирам. Барлоу се измъкваше да запали една горелка, аз скачах на машината и правех онова, което смятах за най-добре. И сега правя същото, докато децата се дърлят.
Касий, Рок и Лея - която върви подир Рок навсякъде -върви с мен, въпреки че Касий изглежда си мисли, че следва него. Съгласяваме се, че другите няма да знаят какво да свършат и затова неизбежно днес няма да свършат нищо. Ще чистят крепостта, ще търсят дърва за огън или ще се тълпят коло знамето от страх, че ще му поникнат крака.
Не знам какво да правя. Не знам дали враговете ни се промъкват през хълмовете към нас. Не знам дали се съюзяват срещу Марс. Не знам дори как се играе проклетата игра. Но по някаква причина приемам, че не във всички останали Домове ще настанат такива раздори. Ние от Марс като че сме по-склонни към разногласия.
Питам Касий как трябва да постъпим според него.
- Веднъж предизвиках един надут глупак от Август на дуел заради неуважение към моето семейство. Той беше много методичен - затегна си ръкавиците, върза на опашка хубавата си коса, размаха бръснача си, също както пред всяко кръво-гадно тренировъчно счепкване в Бойния клуб в Егия.
-И?
- И аз го сграбчих и му пронизах капачката на коляното, докато все още размахваше подготвително бръснача си. - Той долавя неодобрението на Лея. - Какво? Дуелът беше започнал. Хитрец съм, но не съм звяр. Просто побеждавам.
- Струва ми се, че вие всички мислите така - казвам. - Тоест ние всички.
Те не забелязват, че съм се изтървал.
Касий е прав. Нашият Дом не може да нападне враг в това състояние, но е възможно да бъдем атакувани, докато търчим да се занимаваме с подготовка, и да провали всичките ми надежди за издигане в Обществото. Затова - информация! Трябва да знаем дали нашите врагове се намират в долчинка на половин километър северно от нас или на петнайсет километра на юг. Дали сме в ъгъла на игрището или в центъра? Има ли врагове в планините? Северно от планините?
С Касий сме съгласни - трябва да разузнаем.
Разделяме се. Ние с Касий тръгваме към Фобос, а Лея поемаме обратно на часовниковата стрелка. Лея и Рок запътват към Деймос и разузнават по часовниковата стрелка. Среща - на мръкване.
От върха на Фобос не виждаме жива душа. В низините няма коне, нито бойци от Церера, а планинският район на е пълен с езера и кози. На югоизток, на върха на една планина- джудже, мярваме част от Великата гора, която се простира южна и югоизточна посока. Там като нищо може да се крие армия от великани, а няма как да проучим - преодоляването на разстоянието, за да приближим поне до линията на дърветата, би отнело половин ден.
На десетина километра от нашия замък се натъкваме па обветрен каменен форт на върха на нисък хълм, охраняван проход. Вътре има груб сандък за оцеляване, съдържащ йод, храна, компас, въже, шест дуроторби, четка за зъби, серен кибрит и обикновени бинтове. Слагаме ги на съхранение в прозрачна дуроторба.
Значи из долината са скрити припаси. Нещо ми подсказва, че сред природата са скрити и по-важни предмети от малки комплекти за оцеляване. Оръжия? Транспорт? Брони? Технология? Не може да са намислили да водим война с пръчки, камъни и метални сечива. А щом не искат да се избиваме помежду си, скоро средства за зашеметяване трябва да заменят нашите метални оръжия.
Този първи ден си печелим гадни слънчеви изгаряния. Мъглата ги охлажда, когато се връщаме. Тит и глутницата му, сега шестима, тъкмо са се прибрали от безплоден набег в равнината. Убили са две кози, но нямат огън, на който да ги сготвят, тъй като Севро се е измъкнал нанякъде. Не им казвам за кибрита. С Касий се разбрахме, че Тит, щом иска да е голям мъж, трябва да е способен да завоюва поне огън. Севро, където и да се намира, сигурно също е съгласен. Момчетата на Тит удрят метал в камък в опит да изкарат искри, но камъните от крепостта не дават искра. Умни Проктори.
Глутницата на Тит накарва утайките – низше-Подборните –да донесат дърва, въпреки че нямат огън. Тази нощ те всички огладняват. Само Рок и Лея - не. Двамата получават някои от нашите блокчета за оцеляване. Тази двойка ми е симпатична, дори и да са Златни, и оправдавам сприятеляването си с тях, тихо си казвам, че го правя само за да изградя свое собствено племе. Касий май смята, че онова бързо момиче от средно- Подборните, Куин, може да ни е от полза. Но той е способен да си внуши това за почти всяко хубаво момиче.