Ео ме поднася за това, че го казвам - ала тя е духът на нашите хора. Животът ни раздаде трудни карти. Трябва да се жертваме за благото на мъже и жени, които не познаваме. Да копаем, за да подготвим Марс за други. Това прави някои от нас проклетници. Но добротата, смехът и пламенната воля на Ео - от това по-хубаво не може да излезе от дом като нашия.
Аз я взех в семейството си, в нашата родова община, само на осемстотин метра по тунелите от Мегдана. Тя е една от двайсетината общини около Мегдана - подобие на кошер от скупчени домове, издълбани в скалните стени на старите мини. Камъкът и земята са наш таван, наш под, наш дом. Кланът е едно гигантско семейство. Ео е израснала на един хвърлей място от моята къща. Братята й са същите като моите, баща й - като онзи, когото загубих.
Бъркотия от електропроводи се преплита по тавана на пещерата като джунгла от черни и червени лиани. От джунглата иисят лампи и леко се поклащат, полъхвани от циркулиращия откъм централната кислородна система на Мегдана въздух. В центъра на общината виси грамадна холоКутия- квадратна кутия, която прожектира образи и от двете страни. Някои пиксели не са в ред и образът е безцветен и мъгляв, но това нещо никога не се е повреждало, не се е изключвало. То облива с бледата си светлина нашите скупчени домове. Видеофилми, излъчвани от Обществото.
Домът на семейството ми е издълбан в скалата сто метра под най-долния етаж на общината. Стоманена пътека води от него към земята, макар че можеш да се издигнеш до най-големите висини на общината и с помощта на скрипци и въжета. Използват ги само старите и недъгавите. А при нас и първите, и вторите са малко.
В къщата ни стаите са малобройни. Ние с Ео едва неотдавна успяхме да си вземем самостоятелна стая. Кийран и семейството му разполагат с две стаи, а майка ми и сестра ми обитават единствената стая на втория етаж.
Всички Ламбди в Ликос живеят в нашата община. Омега и Ипсилон са ни съседи, на една минута път от двете страни по широкия тунел. Всички сме свързани - освен Гама. Те живеят на Мегдана, над кръчмите, ремонтните работилници, магазините за коприна и търговските пазари. Тенекетата са се настанили в една крепост над тях, по-близо до пустинната повърхност на суровия ни свят. Там се намират летищата, от които на нас, откъснатите от световете първопроходци, ни карат хранителни продукти.
ХолоКутията над мен прожектира изображения на борбите на човечеството, последвани от възвишена музика, докато се изнизват триумфалните победи на Обществото. Сигла-та на Обществото - златна пирамида с три успоредни черти, прикрепени към трите стени на пирамидата, оградени в кръг, пламва на екрана. Гласът на Октавия ау Лун, възрастната суверенна владетелка на Обществото, разказва за борбите, водени от човека при колонизацията на планетите и спътниците от Системата:
Още от зората на човечеството сагата на нашия вид е сага за междуплеменни войни. Сага на изпитанията, на саможертвата, на дързостта да прекрачиш естествените граници на природата. Сега дългът и покорството ни обединяват, ала борбата ни не е по-различна. Синове и дъщери на всички Цветове, от нас отново се изисква саможертва. Това е най-щастливият ни час, ние хвърляме своите най-добри семена сред звездите. Къде ли ще разцъфтим най-напред? На Венера? На Меркурий? На Марс? На луните на Нептун и Юпитер?
Гласът й зазвучава тържествено, а лицето й с царствени черти се взира надолу от екрана. Върху опакото на дланите й блещука символът на Златните - точка в средата на крилата окръжност. Едно-единствено несъвършенство обезобразява златното й лице - дълъг белег във формата на полумесец покрай дясната й скула. Тя има красотата на жестока хищна птица.
Вие, храбри Червени първопроходци на Марс- най-силните от човешкия род, - се жертвате в името на прогреса, жертвате се, за да прокарате пътя за бъдещето. Вашият живот, вашата кръв плащат в аванс безсмъртието на човечеството, когато ние ще заживеем отвъд Земята и Луната. Вие отивате там, където ние не бихме могли. Вие страдате, за да не страдат другите.
Приветствам ви! Обичам ви! Хелий-3, който вие копаете, е живата кръв на процеса на тераформирането. Скоро на Червената планета ще има въздух, който може да се диша, и плодородна почва. И скоро, когато Марс стане годен за обитаване, когато вие, храбрите първопроходци, подготвите Червената планета за нас, по-меките Цветове, чие ще дойдем при вас и вие ще получите най-висша почит под небесата, сътворени от вашия труд. Вашата кръв и вашата пот са горивото на тераформирането!