Племената се разрастват и първият урок вече тече.
Антония намира приятел в лицето на един набит, кисел, къдрав момък на име Ципио и успява да прати групи, въоръжени с мотики и брадви, намерени в крепостта, като гарнизон вДеймос и Фобос. Това момиче може да е глезена вещица, но поне не е тъпо. После глутницата на Тит им открадва брадвите, докато спят, и аз си преразглеждам мнението.
С Касий разузнаваме заедно. На третия ден виждаме в далечината да се издига дим, може би на двайсетина километра източно от нас. Той е като фар в здрача. Вражеските разузнавателни групи сигурно бродят като нас. Ако бяхме по-наблизо или имахме коне, щяхме да го проучим. Или ако разполагахме с повече хора, щяхме да потеглим на нощен поход и да планираме нападение за сдобиване с роби. Разстоянието и липсата на съгласуваност между нас, са причина за цялата разлика. От пушека ни делят пропасти и дерета, в които може да се крият военни отряди. После има много километри за вървене през равнината без прикритие. Няма да успеем да ги изминем. Не и когато някои Домове разполагат с коне. Това не го казвам на Касий, но се боя. Планините внушават чувство за безопасност, но съвсем наблизо там, сред пейзажа, блуждаят банди от психяали племена.
Идеята, че дори у дома не е безопасно, прави мисълта за срещата с други Домове още по-ужасяваща. Точно както винаги Октавия ау Лун заявява: нито един човек няма право да преследва личен стремеж пред лицето на междуплеменна войн Не можем да си позволим да оставим Тит сам твърде дълго. Той вече открадна горските плодове, събрани от Лея и Куин. А тази сутрин се опита да наложи знамето върху Куин, за да провери дали не би могъл да пороби някой от членовете на Дома и да го прати в своите нападателни отряди. Не стана.
- Трябва някак да обединим Дома - казва ми Касий, докато разузнаваме из северните планини. - Институтът е с нас до края на живота ни. Ако загубим, може и никога, никога да не се сдобием с положение.
- А ако ни поробят в хода на играта? - питам.
Той ме поглежда тревожно.
- Каква по-тежка загуба може да има?
Все едно ми трябваше по-силна мотивация.
- Баща ти е спечелил своята година, обзалагам се! Бил ли е Прим? - Питам. За да е Император, трябва да е спечелил своята година.
- Точно така. Винаги съм знаел, че е спечелил своята година, макар да нямах никаква шлякана идея какво значи това, преди да дойдем тук.
И двамата се съгласяваме, че за да обединим отново нашия Дом, Тит трябва да бъде премахнат. Но е безполезно да влизаме в открита схватка с него - този шанс отмина след първия ден. Племето му се е разраснало твърде много.
- Хайде да го убием, докато спи - предлага Касий. - Ние с теб можем да се справим.
От думите му ме полазват студени тръпки. Не вземаме peшение, ала предложението му ми напомня, че с него сме различи създания. Дали обаче действително е така? Неговият гняв е жесток и студен. При все това никога повече не го виждам ядосан, дори и в присъствието на Тит. Вечно се усмихва, смее се и предизвиква членовете на глутницата на Тит да се надбягват и говорят с него, когато не са тръгнали да плячкосват - досущ като мен около враговете ми.
Но мен ме гледат предпазливо, Касий всички го обичат, освен бандата на Тит. Дори започна да се измъква с Куин. Тя ми е симпатична. Уби елен с капан, а после разказа как го била разкъсала със зъби. Дори ни показа и доказателство - косми но зъбите и венците си, заедно с белези от ухапвания по елена. Помислихме си, че си имаме един по-хубавичък Севро, докато тя се разсмя така, че не можеше да продължава с небивалиците. Касий й помогна да извади еленските косми измежду зъбите си. Страстните лъжци ми харесват.
През първите няколко дни условията се влошават. Хората си остават гладни, защото още не сме запалили огън в крепостта, а хигиената бързо я забравяме, когато две от момичетата ни са отвлечени от конници на Церера, докато се къпят в реката точно под портата ни. Златните се объркват, когато фините им пори започват да се запушват и да им излизат пъпки.
- Прилича на ужилване от пчела! - Смее се Рок на мен и Касий. - Или на далечно лъчисто слънце!
Преструвам се, че пъпката ми е много интересна, все едно през целия ми живот на Червен не са ми излизали.
Касий се навежда да я огледа.