- Братле, това е направо... - После Рок спуква пъпката право в лицето на Касий, той отскача назад и се задавя от отвращение. Куин се превива от смях.
- Понякога действително се питам - започва Рок, след като Касий се съвзема - за целта на всичко тук. Как е възможно това да е най-ефикасният метод за проверка на нашите достойнства, за превръщането ни в създания, способни да упраляват Обществото?
- А стигаш ли изобщо до някакви изводи? - пита предпалзиво Касий. Сега се държи на разстояние.
- Поетите никога не го правят - подхвърлям.
Рок се изкисква.
- За разлика от повечето поети аз понякога успявам. И разполагам с нашия отговор.
- Изплюй го! - подканя го Касий.
- Все едно нямаше да го направя, без тукашната ни примадона да ми даде наставления - въздъхва Рок. - Докарали са ни тук, защото тази долина представлява човечеството преди управлението на Златните. Разпокъсани. Разединени дори в собственото си племе. Те искат да преминем през процеса, през който са преминавали нашите предци. Стъпка по стъпка, тази игра ще се развие така, че да ни предаде нови уроци. Вътре в играта ще се развият йерархии. Ще имаме Червени, Златни, Медни.
- Розови? - пита с надежда Касий.
- Звучи разумно - обаждам се.
- О, това ще е яко странно - смее се Касий и върти пръстена си с вълк. - Ако стане така, майките и бащите ще получат припадъци. Сигурно затова Тит точи лиги по момичетата. Май му се иска да си има играчка. Като стана дума за играчки, къде прати той Викс?
Разсмивам се. Викс, вероятно най-опасният от последователите на Тит, и останалите потеглиха преди близо два часа по заповед на Тит да използват предимството на височината на кулата Фобос, за да огледат равнината - подготовка за нападение над Дом Церера.
- Ще е най-добре да привлечем Викс на наша страна, ако се заиграем - казвам. - Той е дясната ръка на Тит.
Мислите на Рок продължават да текат в различна посока. Аз... за Розовите, не знам - клати глава той. Идеята един Златен да бъде Розов е оскърбителна за него. - Но... Останалото е просто. Това е умален модел на Слънчевата система.
-На мен ми прилича на пленяване на знамето, ако си спомняте тази игра, само че с мечове - отговарям. Никога не съм тренирал подобен спорт, но заниманията ми с Матео ме запознаха с игрите на тези деца в градините на родителите им.
- Аха - кимва Касий и с насмешлива сериозност бодва пръст в гърдите на Рок. - Съгласен. Значи, Рок, ти си вземи прибързаните приказки и си ги заври там, където слънце не изгрява. Ние, двамата велики умове, взехме решение. Това е игра на „пленяване на знамето“.
- Ясно - смее се Рок. - Не всички разбират метафорите и тънкостите като мен. Но не се бойте, мускулести ми приятели, аз ще съм тук, за да ви водя през онези неща, които искат да си изкълчиш ума. Например мога да ви кажа, че първото изпитание за нас ще е да обединим отново Дома, преди враг да е почукал на вратата ни.
- По дяволите - измърморвам, като поглеждам над парапета.
- Нещо те притеснява? - пита Касий.
- Изглежда играта току-що започна - посочвам надолу.
От другата страна на долчинката, точно там, където гората среща тревистата равнина, Викс влачи момиче за косата. Първата робиня на Дом Марс. И не само че не съм погнусен, а дори завиждам. Завиждам за това, че не съм я пленил аз. Пленил я е галеникът на Тит, което означава, че сега Тит печели позиции.
23. РАЗЕДИНЕНИЕ
Въпреки че все още спим под един покрив, само четири дни бяха необходими Домът да се разпадне на четири племена. Антония, очевидно потомък на семейство, притежаващо значителен астероиден пояс, привлича средноПодборните-плямпалата, мрънкалата, умниците, зависимите, мекушавите, снобите и политиканите.
Тит привлича най-вече висшеПодборните или средноПодборните - физическите образци, свирепите, бързите, неустрашимите, прототипно интелигентите, амбициозните, опортюнистите, очевидната подборка за Дом Марс. Пианистката чудо, мълчаливата Касандра, е негова. Също и Полукс с дрезгавия глас и психарят Викс, у когото самата идея да забиеш метал в нечия плът предизвиква тръпки от наслада.
Ако ние с Касий бяхме по-добри политици, можеше да успеем да отмъкнем някои висшеПодборни от Тит. По дяволите, можехме да накараме всички да ни последват с готовност, ако само им бяхме казали, че се налага да се подчинят. В края на краищата ние с Касий бяхме най-силните за кратко, но после дадохме време на Тит да сплашва, а на Антония - да манипулира.
- Проклетата Антония - въздъхвам.
Касий се смее и клати златокосата си глава, докато вървим на изток сред планините в търсене на още скривалища с припаси. Дългите ми крака с лекота изминават километър за няма и минута.