- Е, тези неща започваш да ги очакваш от нея. Ако семействата ни не бяха прекарвали празниците заедно, когато бяхме мъници, можех още на първия ден да я изоблича като демократ. Но тя не е нищо такова. По-скоро прилича на Цезар или на... как им викаха... президенти? Тиранин, предрешен в облеклото на нуждата.
- Тя е лайно в помийното корито - отсичам.
- Какво значи това, шлака кръвогадна? - смее се Касий.
Чичо Нарол би могъл да му обясни.
- Моля? А... Чух го веднъж в Йорктон от един висшеЧер-вен. Означава, че е муха във виното.
- ВисшеЧервен? - изсумтява Касий. - Една от бавачките ми беше висшеЧервена. Знам. Странно. Би трябвало да е Кафява. Но тази жена ми разказваше приказки, докато се мъчех да заспя.
- Много хубаво.
- Аз я смятах за надута гад. Опитвах се да навия майка ми да й запуши устата, та да ме остави на мира, защото тя искаше само да приказва за долини и да разправя досадни романтични истории, които вечно завършват тъжно. Депресираща твар.
- Какво направи майка ти, като й се оплака?
- Майка ми ли? Ха! Плесна ме по главата и ми каза, че винаги има на какво да се науча от всекиго. Дори и от висшеЧер-вен. Тя и баща ми обичат да се правят на прогресивни. Това ме обърква. - Той поклаща глава. - Обаче... Йорктон! Юлиан не можеше да повярва, че ти си от Йорктон!
Мракът в мен се завръща. Дори и мисълта за Ео не го разпръсква. Дори и мисълта за моята благородна мисия и всички волности, които тя ми позволява, не прогонва вината. Аз съм този, който не би трябвало да се чувства виновен заради Посвещението, ала мисля, че освен Рок съм единственият, който изпитва вина. Поглеждам ръцете си и си спомням кръвта на Юлиан.
Касий внезапно посочва към небето на югоизток от нас.
- Какво е това, о, кръвогаден ад?
Десетки мигащи медБотове се изсипват от реещия се замък на Олимп. Чуваме далечния им вой. След тях Проктори се стрелват като огнени стрели към далечните южни планини. Каквото и да се е случило, едно е сигурно: на юг цари хаос.
Въпреки че моето племе продължава да спи в крепостта, ние сме се преместили от високата кула в стражевата къщичка, за да не ни се налага да се отъркваме в сганта на Тит. За по-безопасно държим готвенето в тайна.
Срещаме се с нашето племе за вечеря край едно езеро в северните планини. Не всички са висшеПодборни. Само някои -Касий и Рок. Но освен тях - нито един над седемнайсетия Подбор. Имаме няколко средноПодборни - Куин и Лея, но останалите са утайки, низшеПодборни - Клоуна, Шибаната мутра, Бурена, Чакълчето и Паламидата. Това тревожи Касий, въпреки че утайките на Института все пак са признати свръхчовеци в сравнение с останалите Цветове. Те са атлетични. Пъргави. Никога не те молят да повториш, освен с определена цел. И приемат моите заповеди, дори и предчувстват какво ще е следващото, което ще поискам от тях. Оценявам, че възпитанието им е било по-малко привилегировано.
Повечето са по-умни от мен. Но аз притежавам уникално-то качество, което те наричат тарикатство, доказано от високия ми резултат на екстраполационния тест за интелигентност. Не че има значение, но разполагам със серен кибрит и това ме превръща в бога Прометей. Нито Антония, нито Тит притежават огън, доколкото знам. Затова аз съм единственият, който може да им пълни коремите. Карам всеки от моето племе да убива кози или овце. На никого не се позволява да живее на аванта, въпреки че Шибаната мутра полага всички усилия. Не забелязват, че ръцете ми треперят, когато прерязвам гърлото па първата си коза с нож. В очите на животното има толкова много доверие, а след това, докато умира - объркване: то все още ме мисли за приятел. Кръвта е топла като кръвта на Юлиан. Мускулите на врата се втвърдяват. Трябва да режа с тъпия нож, също като Лея, когато убива първата си овца, пищейки. Карам я и да я одере с помощта на Паламидата. И когато тя не се справя, хващам ръцете й в своите и я направлявам, давам й силата си.
- Татенцето ли ще трябва да ти нареже и мръвката? - дразни я Паламидата.
- Млъквай! - обажда се Рок.
- Тя може сама да води битките си, Рок. Лея, Паламидата ти зададе въпрос. - Лея примигва насреща ми с объркани, широко отворени очи. - Задай й друг, Паламида.
- Какво ще стане, ако Тит ни хване натясно - и тогава ли ще пискаш? Дете. - Паламидата знае какво искам от нея. Помолих я да го направи трийсет минути по-рано, преди да доведа козата при Лея.
Извръщам глава от Лея към Паламидата.
- Ще плачеш ли? - пита Паламидата. - Избърши си очите в...
Лея надава писък и скача върху нея. Двете се изтъркулват,
като се удрят по лицата. Не след дълго Паламидата е стиснала Лея в задушаваща хватка. До мен Рок се размърдва. Куин го дръпва обратно надолу. Лицето на Лея става лилаво. Ръцете й пляскат ръцете на Паламидата. После припада. Кимвам бла-годарно на Паламидата. Тъмноликото момиче свежда бавно брадичка.