Но раменете на Лея на другата сутрин са по-изправени. Тя дори събира достатъчно кураж да хване Рок за ръка. Освен това разправят, че била добра готвачка - е, не е. Рок се пробва, обаче и той не е по-добър. Да ядеш кльопачката им, е все едно да преглъщаш сухи жилави сюнгери. Дори и Куин, с всичките нейни истории, не успява да стъкми свястно ядене.
Готвим козе и еленско месо в походната ни кухня на шест километра от крепостта, правим го нощем в деретата, та димът и светлината да не се виждат. Не убиваме овцете - събираме ги и ги държим на сигурно място в един северен форт. Мога да докарам и повече неща на племето си заедно с храната, но храната е колкото благодат, толкова и опасност.
Как ли биха постъпили Тит и неговите убийци, ако открият, че имаме огън, храна, чиста вода...
Връщаме се в крепостта с Рок от разузнавателна обиколка на юг, когато долавям шум откъм една горичка. Прокрадваме се по-близо и чуваме сумтене и звуци от трошене. Очакваме да видим глутница вълци, ръфащи коза, взираме се през храстите и откриваме четирима от войниците на Тит, наклякали около един труп. Лицата им са окървавени, очите - потъмнели и лакоми, докато одират ивици кожа от мъртвия елен с ножовете си. Пет дни без огън, пет дни на гадни горски плодове и вече са се превърнали в диваци.
- Трябва да им дадем кибрит - казва ми после Рок.
- Не. Ако им дадем кибрит, Тит ще се сдобие с още повече власт.
- На този етап има ли значение? Ако ядат сурово месо, ще се разболеят. Вече са болни!
- Значи се насират - изсумтявам. - Има и по-големи гадости.
- Кажи ми, Дароу - по-добре ли ще е, ако Тит е на власт и Марс е силен, или ако Дароу е на власт, а Марс е слаб?
- По-добре за кого? - питам кисело.
Той само клати глава.
- Нека изгният кръвогадните им търбуси - е мнението на Касий. - Постлаха си, сега нека се осират.
Моята армия се съгласява.
Привързан съм към тях - утайки, низшеПодборни. Те не са толкова привилегировани и възпитани като висшеПодбор-иите. Повечето се сещат да ми благодарят, когато им давам храна - отначало не се сещаха. Не тичкат след Тит на среднощни набези с брадви само за да си напълнят търбусите. Не, те следват нас, защото Касий е харизматичен като слънцето, а и неговата светлина сянката, която хвърлям аз, създава впечатление, че знам какво върша. Но не знам. Сянката, също като мен, е родена в мина.
Все пак наистина изглежда така, сякаш имам някаква стратегия. Нареждам да направим карти на нашата територия на дигиплочите, които намерихме в заблатена изба на дъното на една клисура, ала все още не разполагаме с други оръжия освен моя Секач, няколко ножа и заострени колове. Затова цялата ни стратегия се основава на добиването на информация.
Странното е, че само едно племе си има представа какво се случва. И то не е нашето. Не е и на Антония. Не е и Титовото, адски ясно. Това е племето на Севро и аз съм почти сигурен, че той е единственият му член, ако досега не е осиновил вълци. Трудно е да се каже дали е, или не е. Нашият Дом не сяда да вечеря семейно. Въпреки че от време на време го мярваме да гича по хълмистите склонове нощем, наметнат с вълчата си кожа, с вид, който Касий охарактеризира най-добре: „Като някакво космато демонско детенце, друсано с халюциногени“. А веднъж Рок дори чу нещо - не беше вълк - да вие в обвитите с облаци планини. Някои дни Севро се разкарва един такъв нормалничък - обижда всичко, дето мърда, освен Куин. За нея прави изключение и й носи месо и ядливи гъби, вместо да я обсипва с обиди. Мисля, че си пада по нея, макар тя да си пада по Касий.
Молим я да ни разказва истории за него, но Куин не иск Лоялна е и може би затова ми напомня за дома. Постоянн разказва хубави истории, повечето - със сигурност разкрас ни лъжи. Куин притежава жива искра, същата като у жен ми. Тя последна от нас се обръща към Гоблина със „Севро“ Освен това е единствената, която знае къде живее той. Пр цялото ни разузнаване не можем да открием и следа от легови щето му. Доколкото знам, той броди и събира скалпове отвъ планините. Известно ми е, че Тит е пратил хора да го дебнат, но не мисля, че имат успех. Те дори мен не могат да проследят. Заради това Тит го хваща бяс.
- Според мен той лъска бастуна в храсталака - киска се Касий. - И само ни чака да се изпотрепем.
Когато Лея се прибира в крепостта с куцукане, Рок ни извиква навън с Касий.
- Набиха я - съобщава той. - Не лошо, но я изритаха в корема и й взеха храната.
- Кой? - настръхва Касий. - Кой е тая шлака?