Въпреки придобиването на роби и изравняването със з мята на посевите и овощните градини на Церера войската и Тит, напълно годна да упражнява насилие, е жалка, когато о опитва да прави нещо друго. Войниците му си изпразват червата в плитко изкопани дупки или зад дърветата, или в реката в опит да отровят учениците от Дом Церера. Едно от момичетата му дори пада в реката, след като си изпразва червата вън водата, и се мята в собствените си нечистотии. Комична сцена, ала смехът е станал рядкост - освен от страна на учениците от Дом Церера. Те седят зад своите високи зидове, ловят риба от реката, ядат хляба от своите фурни и меда от пчелините си.
В отговор на смеха Тит замъква един от мъжете роби пред портата. Робът е висок, с дълъг нос и дяволита усмивка, отправена към дамите. Мисли си, че всичко е игра до момента, в който Тит отрязва едното му ухо. После почва да плаче за майка си като малко детенце.
Прокторите, дори и тези на Дом Церера, не спират насилието. Те гледат от небето по двойки и по тройки и се реят наоколо, докато медБотове се спускат с вой от Олимп да обгорят рана или да се погрижат за тежка травма на главата.
На дванайсетата сутрин в Института защитниците хвърлят кошница с хлябове долу, докато войниците на Тит се опитват да издънят с повалено дърво високата порта. Обсаждащите се сбиват помежду си за храната - само за да открият, че хлябът е с пълнеж от бръснарски ножчета. Писъците кънтят чак до следобед.
Отговорът на Тит идва точно преди смрачаване. С петима новопоробени, включително едноухия роб, той тръгва към
портата и спира, когато се приближава на около километър половина. Разхожда се напето пред робите с четири дълги кръга в ръка. Дава по един на всеки роб, освен на момичето, което смъкна от бастионите с ласо.
С дълбок поклон към портата на Церера той махва с ръка и заповядва на робите да започнат да бият девойката. Тя е висока И яка също като Тит и затова е трудно да я жалиш. В началото.Първоначално робите удрят плахо момичето. После Тит им напомня за срама, който ще бележи навеки имената им, ако не се подчинят, и те замахват по-силно. Целят се в златната глава на девойката. Удрят я, удрят я, докато крясъците й отдавна са заглъхнали и кръв сплъстява русите й коси. Когато на Тит му омръзва, той замъква раненото момиче обратно в своя лагер за косата. Тялото й се влачи отпуснато по земята.
Ние наблюдаваме от нашето място в планината и се налага Лея и Куин да спират Касий да не изтича долу в равнините. Момичето ще живее, казвам му. Боят е само показно. Рок се изплюва сърдито в тревата и хваща Лея за ръка. Странно е да виждаш как тя му дава сили.
На другата сутрин откриваме, че отговорът на Тит не се е ограничил до побоя. След като сме се оттеглили в нашата крепост, посред нощ Тит се е промъкнал обратно да скрие момичето точно пред портата на Церера под дебело покривало от трева, вързана и със запушена уста. После накарал една от своите последователки да пищи цяла нощ и да се преструва, че е робинята в лагера. Тя пищяла, че я изнасилват и се гаврят с нея.
Може би пленената девойка от Церера си е мислела, че в тревата нищо не я застрашава. Може би си е мислела, че Прокторите ще я спасят и тя ще се прибере у дома при мама и татко, у дома при уроците си по езда, у дома при своите кученца и книги. Но в ранния утринен здрач, ездачи, вбесени от фалшивите писъци, се втурнали в галоп през портата на Церера, за да я спасят от импровизирания лагер на Тит. Разбрали глупоста си едва когато чули медБотовете, спуснали се зад тях да отнесат смазаното й тяло на Олимп.
Тя никога не се завръща. Ала въпреки това Прокториге не се намесват. Питам се защо ли съществуват изобщо.
Мъчно ми е за дома. За Ликос, разбира се, но и за мястото където бях в безопасност заедно с Танцьора, Матео и Хармъш
Скоро никой не е останал за поробване. От Дом Церера не излизат, след като се стъмни, и охраняват високите си зидове без пламъци. Дърветата пред зида са изсечени до една но вътре, заградени от дългите стени, има насаждения и още овощни градини. Хлябът все още се пече, а реката все още протича през бастионите им. Тит нищо не може да направи, освен да опустошава земята им и да краде остатъците от техните ябълки. Повечето са набодени с игли и жила на оси. Тит се провали. И както погледът на всеки тиранин след загубена война, и неговият се обърна навътре.