- Лъжа! - заявявам му. Никога няма да се излекувам от Ео. Тази болка ще трае вечно. - Някои неща не отшумяват. Някои неща са непоправими.
- Ала ние не предприемаме нищо, защото той има повече бойци! - изплюва се Касий.
Връхлита ме идея.
- Можем да поправим това.
Касий се обръща към мен. Чул е безжизнеността в гласа ми, точно както аз я виждам в очите му, когато говори за Тит. Това е нещо странно, общо и за двама ни. Ние сме създадени от огън и лед - макар да не знам точно кой от нас е ледът и кой - огънят. Все пак крайностите ни управляват повече, отколкото бихме желали - точно затова сме в Марс.
- Имаш план - казва Касий.
Кимвам студено.
Фичнър ни гледа двамата и се ухилва.
- Кръвогадост! Крайно време беше!
Планът започва с една отстъпка, на която е способен само човек, който някога е бил съпруг. Касий не може да удържи смеха си, когато му обяснявам подробностите. Дори и Куин се изхилва на другата сутрин. После тръгва и тича като сърна към Кула Деймос да предаде официалните ми извинения на Антония. Трябва да ми донесе отговора й при едно от нашите скривалища с припаси край река Фурор, северно от крепостта.
Касий охранява новия ни форт с остатъка от нашето племе, ако Тит реши да нападне, а ние с Рок отиваме през деня при скривалището с припаси. Куин не се появява - идва здрачът. Въпреки че се стъмва, ние проследяваме пътя, по който тя би минала от Кула Деймос насам. Вървим, докато стигаме до самата кула, разположена сред ниските хълмове, заобиколена от гъсти гори. Петима от войниците на Тит се излежават в основата й. Рок ме сграбчва и ме дръпва долу в горския храсталак. Посочва едно дърво на петдесет метра от нас, където Викс е седнал, скрит, на висок клон. Хванали ли са Куин? Не, тя е твърде бърза. Дали някой ни е предал?
Завръщаме се във форта рано сутринта. Сигурен съм, че съм бил и по-скапан, но не помня кога. Пришки измъчват краката ми въпреки удобните обувки, а вратът ми се бели от дългите дни на слънце. Нещо не е наред.
На портата на форта ме посреща Лея. Тя прегръща Рок и ме поглежда, все едно съм й баща. Не е плаха по обичайния си начин. Подобното й на птичка тяло трепери не от страх, а от ярост.
- Трябва да убиеш този мръсен боклук, Дароу! Трябва да му отрежеш шлаканите топки!
Тит.
- Какво се е случило? - оглеждам се. - Лея... Къде е Касий?
Тя ми обяснява.
Тит пленил Куин на връщане от кулата. Пребили я. После Тит изпратил тук едното й ухо. Пратил го на мен. Те си мислели, че Куин е моето момиче, а Тит си въобразява, че познава характера ми. Предизвикали желаната от тях реакция, само че не от моя страна.
Касий бил на стража и докато останалите спели, той се измъкнал към крепостта, за да предизвика Тит. Блестящият младеж, кой знае защо, бил достатъчно арогантен да си мисли, че стотици години Ауреатска чест и традиции ще издържат на
болестта, поразила племето на Тит само за някакви си седмици. В реалния свят той би бил в безопасност. В този, малкия, не е.
- Но той е жив - казвам.
- Да, жив съм, Феичке такава! - Касий излиза от двора със залитане, без риза.
- Касий! - ахва Рок и лицето му изведнъж пребледнява.
Лявото око на Касий е подуто и затворено. Устните му-
нацепени. Ребрата - лилави като грозде. Другото му око е плувнало в кръв. Три изкълчени пръста стърчат като дървесни корени, а рамото му е странно извито.
Останалите се взират в него с такава тъга! Касий беше момчето на Императора - техният бляскав рицар. А сега тялото му е развалина и погледите им, както и бледата отсянка на кожата им ми подсказват, че никога преди не са виждали осакатен красив човек.
Аз съм виждал.
Касий вони на пикня.
Той се опитва да го отиграе, все едно всичко е някакъв майтап.
- Смляха ме на шлака от бой, когато го предизвиках. Млатиха ме с лопата по главата отстрани. После ме обкръжиха и се изпикаха в кръг. След това ме вързаха в оная смрадлива дупка, централната кула, но Полукс ме освободи като свястно момче и се съгласи да отвори портата, ако ни е нужно.
- През ум не ми минаваше, че си толкова тъп - клатя глава.
- Много ясно, че е, той иска да стане един от рицарите на Суверена! - измърморва Рок. - А те само се дуелират и нищо повече! - Той тръсва дългата си коса. По кожения ремък, с който е вързана на опашка, е полепнала мръсотия. - Трябваше да ни изчакаш.
- Станалото станало - въздъхвам. - Продължаваме по план.
- Добре - изсумтява Касий. - Но като му дойде времето, Тит е мой!
26. МУСТАНГА
Част от Касий вече я няма. Непобедимото момче, което срещнах за пръв път, някак се е променило. Променило го е унижението. Ала докато изправям пръстите му и му помагам да си намести рамото, не мога да реша точно как. Той се строполява на земята от болка.