- Значи вие сте в гората? - пита момичето. - На север в планините сигурно. Ех, че весело! Колко кофти са ви оръжията? Коне явно нямате. Ама че беден Дом.
- Шлака! - произнася Касий многозначително.
- Изглеждаш доста горда от себе си. - Замятам своя Секач на рамото си.
Тя вдига ръка и я размахва напред-назад.
- Има, има нещо такова. По-горда, отколкото е редно да се гордее Красавеца тука. Той е пълна фукня. - Премествам тежестта си върху пръстите на краката, за да видя дали ще забележи. Тя кара коня си да отстъпи назад. - Стига де, стига де, Жътвар, да не смяташ и ти да се пробваш да ми се намъкнеш в седлото?
- Само се пробвам да те съборя от него, Мустанг.
- Ще ни се да се извъргаляме в калта, а? Е, ще ви обещая да ви позволя да се качите тук при мен, ако ми подскажете повечко къде клечи вашата крепост? Кули? Разпръснати постройки? Мога да бъда любезен господар.
Тя ме оглежда игриво от глава до пети. Очите й искрят, както може би искрят очите на лисица. За нея това все още е игра, което значи, че нейният Дом е цивилизовано място. Завиждам й, докато я оглеждам по същия начин. Касий не излъга - гледката си струва. Но бих предпочел да я съборя от нейния мустанг. Краката ми са уморени, а играем опасна игра.
- От кой номер Подбор си? - питам и ми се иска да бях внимавал повече.
- По-висок от твоя, Жътварю. Спомням си, че Меркурий страшно те искаше, но неговите Подборници не му позволиха да те избере при първия рунд. Заради нещо, свързано с мярката ти за ярост.
- Била си по-напред от мен? Тогава значи не си от Меркурий, защото вместо мен те избраха момче; не си и от Юпитер, защото те взеха едно кръвогадно хлапе, същинско изчадие. -Опитвам се да си спомня кого още избраха преди мен, ала не мога и затова се усмихвам. - Може би не трябваше да се дуеш толкова. Тогава нямаше да знам от кой Подбор си.
Забелязвам ножа под черната й туника, ала все така не мога да си я спомня от Подбора. Не внимавах. Касий, както заглежда момичетата, би трябвало да я е запомнил, но навярно е способен да мисли само за Куин и отрязаното й ухо.
Свършихме си работата. Можем да зарежем Мустанга. Тя е достатъчно умна, за да схване останалото. Но тръгването без кон вероятно ще е проблем, а според мен Мустанга няма належаща нужда от своя.
Правя се на отегчен. Касий държи под око околните хълмове. После аз трепвам внезапно, все едно съм забелязал нещо. Прошепвам „Змия!“ в ухото му, втренчен в предните копита на коня. Той също поглежда и в този момент девойката прави неволно движение. Дори когато осъзнава, че е номер, тя се навежда напред да огледа копитата. Аз се хвърлям нататък, за да преодолея десетметровото разстояние. Бърз съм. Тя също, обаче губи една идея равновесие и се налага да се наведе назад, за да пришпори коня си. Той заравя копита в калта.
Хвърлям се към нея и силната ми десница стисва дългите и плитки точно когато конят й се стрелва напред. Опитвам се да я съборя от седлото, но тя цялата е адски огън.Оставам с шепа къдрици от злато. Мустангът е избягал а момичето се смее и ругае заради косата си. После вилата на Касий се люшва във въздуха и препъва коня. Девойката и животното падат долу в калната трева, -По дяволите, Касий! - кресвам.
-Съжалявам!
-Можеше да я убиеш!
-3нам! Знам! Съжалявам!
Изтичвам да видя дали не си е строшила врата. Това би провалило всичко. Тя не помръдва. Навеждам се да й проверя пулса и усещам как острие драсва слабините ми. Ръката ми е вече стигнала,за да извие китката й. Вземам ножа и я приковавам към земята.
-Знаех си, че ти се ще да ме овъргаляш в калта. - На устните и се изписва самодоволна усмивка. После ги присвива, сякаш иска целувка. Дръпвам се. Вместо това тя подсвирва и планът лекичко се усложнява.Дочувам тропот на копита.
Кърваво проклятие, всички имат коне освен нас!Девойката намига, а аз насила дръпвам плата от Сиглата и. Дом Минерва.Гърците са я наричали Атина. Разбира се. Седемнайсет коня препускат към долината от билото на хълма. Ездачите им имат шокови пики. Откъде, по дяволите, са се снабдили с шокови пики?
-Време е да бягаш, Жътвар - дразни ме Мустанга. - Моята армия идва.
Не побягваме. Касий се гмурва в езерото. Аз скачам от момичето, хуквам подире му през калта и се хвърлям от брега във водата след него. Не мога да плувам, но бързо се научавам. Конниците на Дом Минерва дразнят Касий и мен, докато разплискваме водата в средата на малкото езеро. Лято е, но водата е студена и дълбока. Смрачава се. Крайниците ми са изтръпнали. Онези от Минерва все така кръжат около езерото и ни чакат да се уморим. Няма! В джобовете ми бяха три от ду-роторбите. Надувам ги с въздух и давам две на Касий, едната задържам за себе си. Те ни помагат да плуваме и тъй като явно никой от Минерва няма намерение да се присъедини, засега сме в безопасност.