Двамата с Касий се споглеждаме стреснато.
- Н-н-не - съгласяваме се един с друг точно когато медБо-товете пристигат да отнесат момчетата от Минерва. Достатъчно тежко ги е увредил, за да сложи край на участието им в играта.
- И какво, ак-к-ко с-смея да п-п-попитам, п-п-правиш ти, т-та б-бродиш н-н-наоколо, зам-м-метнат с вълча к-к-кожа ч-ч-чак т-тука? - пита Касий.
- Рок каза, че ще тръгнете на изток, паплач такава - отвръща отсечено Севро. - Планът все още си върви, твърди той.
- Т-тия от М-минерва пристигнаха ли в крепостта?
Севро се изплюва в тревата. Луните близнаци хвърлят
призрачни сенки по тъмното му лице.
- Отде да знам, да им пикая на тях? Подминаха ме пътем. Вие обаче нямате никакви преимущества, да знаете. Тоя план води към задънена улица. - Севро всъщност помага ли ни? Разбира се, помощта му започва с изброяване на онова, на което не сме способни. - Ако тия от Минерва се доберат до кулата, те ще унищожат Тит и ще завземат нашата територия.
- Да, тъкмо там е работата - казвам.
- Ще ни вземат и знамето...
- Т-това е р-риск, който сме длъжни да поемем.
-... и затова аз го откраднах от кулата и го зарових в гората.
Трябваше да се досетя.
- Открадна го. Просто така. - Касий се разсмива. - Пе-дерастче смахнато! Ти си примно смахнат. Стотният избор. Примно смахнат.
Севро изглежда ядосан. Доволен, ала ядосан.
- Дори и тогава не можем да гарантираме, че те ще напуснат територията ни.
- К-какво п-п-предлагаш? - питам. Все още треперя, ала нямам търпение. Той можеше да ни помогне и по-рано.
- Намерете начин да ги изкарате оттам, след като си свършат работата - да свалят Тит очевидно.
- Да. Д-да. Схващам. - Отърсвам се от последните тръпки. - Но как?
Севро вдига рамене.
- Ще вземем знамето на Минерва.
- Ч-чакай - обажда се Касий. - Ти знаеш ли къде е крепостта им?
Севро изсумтява.
- Ти с какво си мислиш, че съм се занимавал през цялото това време бе, лайно копринено? Бил съм си чекии из храсталака?
С Касий се споглеждаме.
- Нещо такова - кимвам.
- Всъщност да - съгласява се Касий.
Яхваме конете на Минерва и поемаме на изток от планините. Не съм силен в конната езда. Касий е, разбира се, и затова се научавам да стискам охлузените му ребра много добре. Лицата ни са изрисувани с кал. Нощем всичко ще изглежда като сянка - те ще видят конете ни, пиките ни, Сиглите ни и ще ни вземат за свои.
Крепостта на Минерва се намира сред ширнала се площ, покрита с диви цветя и маслинови дървета. Луните ярко сияят над катранения пейзаж. Горе, сред разкривените клони, се обаждат сови. Щом стигаме обширната им крепост от пясъчник, един глас ни подвиква от укреплението над портата. Севро не изглежда особено представително във вълчата си наметка и затова завардва изхода.
- Открихме Марс - извиквам. - Ей! Отворете проклетата порта!
- Парола! - настоява лениво стражата от зъбците на стена.
- Гръдогъзоглавец! - кресвам. Севро я е чул последния път, когато е идвал тук.
- Примно. Къде са Виргиния и нападателите? – провикна се надолу стражата.
Мустанга?
- Взехме им знамето, пич! Тия пикльовци дори коне няма ха! Може и да успеем да превземем замъка!
Стражата захапва.
- Примна новина! Виргиния е същински дявол. Джун „приготвила вечеря. Хапнете в кухнята и после елате при мен,ако искате. Скучно ми е и имам нужда от развлечения.
Вратата изскърцва и се отваря много, много бавно. Когато най-сетне се открехва достатъчно, че да влезем с конете рамо до рамо, се разсмивам. Дори не ни посрещат стражи. Тяхната крепост е по-различна - по-суха, по-чиста и по-малко потискаща. Те имат градини и маслинови дървета, които растат сред колоните от пясъчник на най-долния етаж.
Скриваме се в тъмното, когато минават две момичета, понесли чаши мляко. Те нямат факли или огньове, които врагът може да забележи отдалече - само малки свещи. Това улеснява промъкването наоколо. Явно момичетата са хубави, защото Касий прави физиономия и се преструва, че тръгва подире им нагоре по стълбите.
След като ме огрява с бърза усмивка, той се плъзва в посоката, откъдето се чуват звуците от кухнята, а аз тръгвам да търся стаята на командването им. Откривам я на третия етаж. Прозорците гледат към тъмната равнина. Пред тях е картата на Минерва. Над крепостта на моя Дом се развява горящо знаме. Не зная какво означава това, но няма как да е на добро. Още една крепост - на Дом Диана, се намира южно от тази на Минерва във Великата гора. Това са всички открити досега крепости.
Те си имат свои собствени табла, за да отбелязват постиженията си. Някакъв на име Пакс, изглежда, е кървав кошмар.Лично е поробил осем души и е накарал медБотовете да слязат за девет ученици. Решавам, че той е високото колкото Обси-диин момче.