Не намирам знамето им никъде из стаята на командването. За разлика от нас те не са били толкова тъпи да го зарежат просто да си лежи някъде. Няма проблеми, ще го намерим по свой начин. Тъкмо навреме подушвам, че димът от огньовете ни Касий се процежда през прозорците. Какъв хубавичък щаб си имат тия. Много по-хубав от този на Марс.
Изпотрошавам всичко.
А след като съм унищожил картата им и съм приключил с оскверняването на една статуя на Минерва с брадвата, която намерих, издялквам името на Марс върху красивата им дълга военна маса. Изкушавам се да изрежа името на някой друг Дом върху отломките, за да ги объркам, но искам да знаят чие дело е това. Този Дом е твърде стегнат, твърде подреден и уравновесен. Имат си водач, нападатели, стражи (наивни), готвачи, маслинови дървета, топло мляко, шокови пики, коне, мед, стратегия. Минервийци. Прасета горделиви. Нека се почувстват повечко като Дом Марс. Нека усетят ярост. Хаос.
Разнасят се викове. Пожарът на Касий се разпространява. Едно момиче нахлува във военната стая. Вдигам брадвата си и тя едва не припада. Няма смисъл да я наранявам. Не можем да вземем пленници, няма да е лесно. Затова вадя и Секача, и шоковата пика. Кал по лицето ми. Златистата ми коса е разрошена. Изглеждам като самия ужас.
- Ти ли си Джун? - изръмжавам.
- Н-не... Защо?
- Ти можеш ли да готвиш?
Тя се разсмива, въпреки че я е страх. Две момчета се показват иззад ъгъла. Двамата са по-набити, но по-ниски от мен. Надавам вопъл като разярено куче. Иха, как побягват!
- Врагове! - крещят. - Врагове!
- Те са в кулите! - изревавам отново и отново, за да ги объркам, докато слизам по стълбите. - Горните етажи! Навсякъде! Прекалено много са! С дузини! С дузини! Марс е тук! Марс дойде! - Димът се разпространява. Техните викове - също.
- Марс! - кряскат те. - Марс дойде!
Един младеж пробягва като мълния покрай мен. Сграбчвам го за яката и го изхвърлям през прозореца долу в двора, а стълпилите се там минервийци се разпръсват. Отивам в кухнята. Огънят на Касий никак не е лош. Предимно мазнина и храсталак. Едно виещо момиче го обсипва с удари в опит да го угаси.
- Джун! - подвиквам. Тя се обръща право срещу моята шокова пика и потръпва, когато токът вдървява мускулите й. Ето как им открадвам готвачката.
Касий ме открива, докато тичам, метнал Джун на рамо, през градината им.
- Какво е това, по дяволите?!
- Тя е готвачка! - обяснявам.
Той се разхилва така, че дъх не може да си поеме.
Сред минервийците настъпва хаос, докато излизат тичешком от бараката си. Мислят си, че врагът е в техните кули. Мислят си, че тяхната цитадела изгаря. Мислят си, че Марс е връхлетял с пълна сила. Касий ме дръпва в конюшните им. Оставили са седем коня. Открадваме шест, след като мятаме една свещ в плевниците им със сено и излизаме, яздейки, през главната порта, докато димът и паниката поглъщат крепостта. Знамето не е у мен. Точно както го планирахме. Севро каза, че крепостта имала таен заден вход. Обзаложихме се, че някой, много отчаяно мъчещ се да избяга от превзетата крепост, ще го използва - някой, който се опитва да опази знамето. Излязохме прави.
Севро се присъединява към нас две минути по-късно. Щом пристига, той надава вой изпод вълчата си наметка. Далече зад нас врагът го преследва на крак с шокови пики. Сега те си нямат коне. И нямат шанс да си върнат знамето със совата, което Мести в калните му ръце. С безчувствената готвачка, метната напреки на седлото ми, тримата яздим в звездната нощ обрат-НО към нашите разкъсвани от битки планини и се смеем, ликуваме, вием.
27. ДОМЪТ НА ГНЕВА
Намираме Рок в кулата Фобос заедно с Лея, Шибаната мутра, Клоуна, Паламидата, Бурена и Чакълчето. Имаме осем коня - два, откраднати край езерото и шест - от крепост та. Включваме ги в нашия план. Касий, Севро и аз преминаваме през моста над река Метас. Вражески разузнавач бърза на север да предупреди Мустанга. Останалите ни откраднати коне, водени от Антония, ни последват, след като разузнавачите се отдалечават в обход на север. Рок, без кон, тръгва в обход на юг.
Само моят кон не е окалян - яздя светла кобила. А аз съм сияйна гледка. Нося в лявата си ръка златното знаме на Минерва. Можеше да го скрием, да го пазим. Но те трябва да разберат, че е у нас, а Севро, макар че той го открадна, не желае да го носи. Прекалено много обича своите извити ножове. Мисля, че им говори шепнешком. А Касий ни е нужен за други неща, не да носи знамето. И освен това, ако го носеше, щеше да изглежда, че водачът е той. А така не става.