Рефлексите ми подсказват да се наведа, когато една пика полита към черепа ми. Изправям се със Секача си в ръка и го стоварвам върху една китка. Много съм бавен. Движа се, сякаш танцувам, спомням си потропванията, на които ме учеше чичо ми в изоставените мини. Жътварският танц насочва движенията ми и те преливат едно в друго като вода. Забивам Секач в нечия колянова капачка. Костта на Ауреата не поддава, но силата избива ездача от седлото. Завъртам се странично и удрям пак и пак, помитам едно конско копито и чупя глезена на коня. Животното се строполява.
Още една шокова пика ме напада. Избягвам острието, изтръгвам я с Червените си ръце и забивам електрошоковия връх в корема на коня на друг нападател. Животното пада. Една планина го оттласква настрани и се втурва към мен. Пакс, изревава името си насреща ми - да не би да съм идиот и да не съм загрял. Родителите му са го отгледали, за да води наю екипи от Обсидиани на абордаж.
- Пакс ау Телеман! - Той се удря по гърдите с огромната си пика и халосва тъй здраво Клоуна с неговата бухнала коса, че клетият ми приятел буквално отхвърча назад. Пакс ау Телеман!
-... лиже пишки! - подигравам го аз.
После един кон ме блъсва в гърба и аз политам към момчето чудовище. Обречен съм. Той можеше да ме наниже пиката си. Но вместо това ме прегръща. Все едно си в обятията на златен мечок, който не спира да крещи собственото си име. Гръбнакът ми изпуква. Мале мила! Той стиска черепа ми. Рамото ме заболява. Кървав ад! Не мога да дишам. Никога и съм се сблъсквал с подобна сила. Мили боже! Кърваво пр клятие, той е титан! Ала някой вие. Десетки воеве. Изпукна гръбнак.
Пакс, постигнал личната си победа, изревава победоносно:
- Плених капитана ви! Пикая на вас, Марс! Пакс ау Телеман ошлака капитана ви! Пакс ау Телеман!
Пред очите ми затрептява черна пелена и зрението ми угасва. Но не и гневът ми.
Изревавам яростно за последен път, преди да припадна. Подлост. Пакс е почтен. Смачквам му топките с коляно и гледам да ги размажа и двете колкото се може повече пъти. Един. Два. Три. Четири. Той се оцъкля и се строполява на земята. Аз припадам върху него в калта под окуражителните подвиквания на Прокторите.
Докато се рови из джобовете на пленниците след битката Севео ми разказва какво се е случило. След като с Пакс сме се довършили взаимно, Рок дотърчал в долчинката заедно с Лея и моето племе. Мустанга, сръчното момиче, избягала в крепостта и засега успявала да я удържи с шестима бойци. Всички пленници от Марс, заловени от нея, няма да са нейни,дкато не ги докосне с върха на своето знаме. Тая няма да я бъде. Пленили сме осмина от нейните и Рок изважда знамето ни от земята, за да ги направи наши роби. Бихме могли да обидим собствената си крепост - високите й зидове не подлежат Ми щурм, - но Церера или останалите от Минерва могат всеки Миг да дойдат. Ако дойдат, Касий трябва да препусне и да даде На Церера знамето на Минерва. Освен другото, това го държи Настрана, докато аз циментирам позицията си на водач.
Рок и Антония идват с мен да преговаряме с Мустанга на портата. Накуцвам, имам и спукано ребро. Като дишам, ме боли. Когато стигаме самата порта, Рок отстъпва назад, та аз да съм най-внушителен. Антония сбърчва нос, но после отстъпва и тя. Мустанга е окървавена от схватката и не виждам усмивка на хубавото й лице.
- Прокторите наблюдаваха всичко това - казва тя унищожително. - Видели са какво става... там. Всичко...
-... е дело на Тит - провлачва Антония уморено.
- И на никой друг? - Мустанга ме поглежда. - Момичетата не спират да плачат.
- Никоя не е умряла - обажда се раздразнено Антония. -Макар и слабачки, ще се възстановят. Въпреки случилото се няма изтощаване на запаса от Златни.
- Запаса от Златни... - мърмори Мустанга. - Как може да си толкова студена?
- Момиченце - въздъхва Антония, - златото е студен метал.
Мустанга поглежда недоверчиво Антония и тръсва глава.
- Марс. Безобразно божество. За това сте годни, а, о такава? За варварства? Миналите векове. Средновековието.
Няма да търпя Ауреат да ми чете лекции за морал.
- Ние бихме желали да напуснете крепостта - прекъсвам я. - Напуснете я с войниците си и може да получите пленени от нас. Няма да ги поробим.
Надолу по склона Севро застава до пленниците с наш знаме в ръка и гъделичка вкиснатия Пакс с конски косъм.
Мустанга набутва пръст в лицето ми.