- Тук е училище. Ти нали разбираш това? Без значение по какви правила решава да играе вашият Дом. Кръвогадост, нямайте жал колкото си искате! Но съществуват граници. Също ствуват шлакани граници какво можете да вършите в това училище, в играта. Колкото по-брутални сте, толкова по-глупави изглеждате пред Прокторите, пред възрастните, които ще узнаят какво сте сторили - и на какво сте способни. Мислите ли, че те искат изчадия да управляват Обществото? Кой би пожелал изчадие за чирак?
Пред очите ми изниква видение - Август, който гледа жена ми, увиснала на бесилото, с очи, мъртви като очите на пъклена пепелянка. Едно изчадие би пожелало ученик по свой образ и подобие.
- Те искат визионери, способни да водят, а не да покосяват човечеството. Съществуват граници! - продължава тя.
- Не съществуват никакви проклети граници! - кресвам.
Мустанга стисва зъби. Тя разбира как ще се разиграе всичко това. В края на краищата да ни върне нашата ужасна крепост няма да й струва нищо, но опитът да я задържи ще й излезе скъпо. Може дори да свърши като едно от момичетата във високата кула. Това не й е минавало през ума досега. Личи си, че иска да си тръгне. Убива я чувството й за справедливост. Според нея трябва някак да си платим, Прокторите трябва да слязат и да се намесят. Повечето хлапета си го мислят за тази игра - по дяволите, Касий го повтори хиляда пъти, докато разузнавахме заедно. Ала играта не е такава, защото животът е такъв. В живота боговете не слизат на земята, за да раздават правосъдие. Тази работа е за могъщите. На това ни учат те само, че властта се взема с болка, но и на отчаянието, вродено понеже я нямаш, отчаянието, породено, понеже не и Златен.
-Ще задържим робите от Церера - настоява Мустанга.
-Не, те са наши - заявявам провлачено. - И ще постъпваме с тях както си искаме.
Тя дълго ме наблюдава, размишлявайки.
- Тогава ще вземем Тит.
-Не.
- Ще задържим Тит, иначе никаква сделка!
- Никого няма да задържите.
Не е свикнала да й отказват.
- Искам гаранция, че нищо не ги застрашава. Искам Тит да си плати.
- Какво искаш ти, не струва и капка пикня. Тука получаваш онова, което успееш да вземеш. Това влиза в плана на урока. - Изваждам своя Секач и забождам върха му в почвата. -Тит е от Дом Марс. Той е наш. Тъй че, ако обичаш, пробвай да си го вземеш.
- Той ще бъде изправен пред правосъдието - уверява Рок Мустанга.
Втурвам се към него с пламнал поглед.
- Млък!
Той забива очи надолу - знае, че не трябваше да се обажда. Няма значение. Очите на Мустанга не поглеждат нито Антония, нито Рок. Не поглеждат надолу по склона, където Лея и Ципио държат нейния боен отряд на колене в долчинката, а Паламидата е седнала на гърба на Пакс заедно с Бурена и го гъделичкат поред. Очите й не поглеждат към острието. Приковани са само в мен. Навеждам се към нея.
- Ако Тит бе изнасилил момиченце, което случайно е Червено, как щеше да се чувстваш?
Тя не знае как да отговори. Законът има отговор. Нищ няма да се случи. Това не е изнасилване, освен ако тя не ноа Сиглата на някой старши Дом като Август. Дори и тогава престъплението е срещу нейния господар.
- А сега се огледай - казвам тихо аз. - Тук няма Златни Аз съм Червен. Ти си Червена. Всички ние сме Червени, докато един от нас не се сдобие с достатъчно власт. Тогава ще получим права. Тогава ще създадем свой закон, - Изправям се и повишавам глас. - Там е смисълът на всичко това - да cе ужасите от един свят, в който вие не управлявате. Сигурността и правосъдието не се дават. Те се създават от силните.
- По-добре се надявай да не е вярно - поклаща глава Мустанга.
- Защо?
- Защото тук има едно момче като теб. - Лицето й помръква, все едно съжалява за онова, което трябва да каже. - Моят Проктор го нарича Чакала. Той е по-умен, по-жесток и по-силен от теб и ще спечели тази игра, и ще ни направи свои роби, ако останалите от нас продължават да се държат като животни. - Очите й ме умоляват. - Тъй че, моля те, побързай и еволюирай.
28. МОЯТ БРАТ
Преструвам се, че кибритът е взет от някой от минервийците, когато паля първия ни огън в крепостта Марс. Докарваме Джун от импровизирания й затвор и скоро тя ни е приготвила угощение от козето и овчето месо и подправките, донесени от моето племе. Те се преструват, че ядат готвена храна за първи път от седмици насам. Останалите от Дома са толкова изгладнели, че се хващат на лъжата. Минерва и нейният боен отряд отдавна са се изнизали към дома си.
- А сега какво? - питам Рок, докато останалите ядат на площада. В главната кула обстановката все още е омерзителна, а огънят само осветява мръсотията. Касий е отишъл да види Куин и в момента съм сам с Рок.