- Защо искаше да ги убиеш? Не разбирам какъв е смисълът. Та те за теб са свои.
Той посреща думите ми е насмешка.
- Ти можеше да промениш нещата, копеле, - Големите му очи са по-спокойни и по-тъжни, отколкото си ги спомням. Той не обича себе си - осъзнавам аз. В него има нещо твърде скръбно. Онова, което взех за гордост, не е гордост, а просто презрение. - Ти казваш, че аз съм жесток, ала ти имаше кибрит и йод. Да не мислиш, че не разбрах още преди да те подуша?
Ние гладувахме, а ти използва откритото от теб, за да станеш водач. Така че не ми чети морал, пикнопиец коварен!
- Тогава ти защо не предприе нищо?
- Полукс и Викс се бояха от теб. И затова и останалите ги беше страх. Мислеха си и че Гоблина ще ги изтрепе, докато спят. Какво можех да направя, като само аз единствен не се роях?
- Защо?
Той се засмива силно.
- Ти си просто едно момченце, което си има Секач. Отпърво те мислех за корав. Мислех, че гледищата ни си приличат. -Той засмуква разкървавената си устна. - Мислех, че си като мен, само че по-гаден заради студенината в погледа. Но ти не си студен. На теб ти пука за тия дриельовци.
Веждите ми се сключват.
- Откъде накъде?
- Много просто. Ти си намери приятели. Рок. Касий. Лея. Куин.
- Както и ти. Полукс, Касандра, Викс.
Лицето на Тит се разкривява страшно.
- Приятели? - изплюва се той. - Да се сприятеля с тях? С тия Златочели? Те са изчадия, бездушни копелета! Не са нищо повече от тайфа канибали, до един! И те правеха същото като мен, но... пфу!
- Все още не разбирам защо постъпваше така с робините -казвам. - Изнасилване, Тит. Изнасилване.
Лицето му е спокойно и жестоко.
- Те първи го сториха.
- Кои?
Но той не слуша. Изведнъж започва да ми разказва как са „я“ хванали и са „я“ изнасилили пред него. После шлаканяците се върнали след седмица за още. И той ги убил, строшил им главите.
- Убих ги тия изчадия, кърваво проклятие да ги стигм дано! Сега дъщерите им кърваво си получават същото като нея!
Все едно са ме фраснали в лицето.
По дяволите!
Студена тръпка плъзва по мен.
Кърваво проклятие.
Залитам назад.
- Какво ти става, по дяволите? - пита Тит. Ако бях Златен, можеше и да не забележа, странният израз можеше само да пободи у мен недоумение. Но аз не съм Златен. - Дароу?
Потътрям се по коридора. Движа се като в мъгла. Всичко се връзва. Омразата. Отвращението. Отмъщението. Канибалите изяждат своите. Той ги нарече канибали. Полукс, Касандра, Викс - кои са техните? Техните. Златните. Кърваво проклятие. Не кръвогадост. Тит каза: кърваво проклятие. Никой Златен не се изразява така. Никога. И го нарече Секач, не сърп.
По дяволите!
Тит е Червен.
29. ЕДИНСТВО
Тит е такъв, какъвто Танцьора не искаше да стана аз. Той е като Хармъни. Създание на мъстта. Въстание начело с Тит би се провалило само за седмици. Още по-лошо, ако Тит продължава така, ако продължава да е нестабилен, подлага на риск и мен. Танцьора е излъгал или не е знаел, че има и други изваяни Червени, други Червени, надянали маската на Златни. Колко ли са още? Колко ли е внедрил Арес тук, в Обществото? В Института? Няма значение дали са хиляда, или е само един. Нестабилността на Тит подлага всеки изваян някога Червен на риск. Подлага на риск мечтата на Ео. А е това аз не мога да се примиря. Ео не умря, за да може Тит да избие няколко деца.
Ридая в оръжейната, докато решавам какво трябва да се прави.
Още кръв ще опетни тези ръце, защото Тит е бясно куче и трябва да бъде премахнат.
На сутринта го извличам на площада пред Дома. Разтребват остатъците от снощния пир. Докарвам дори и робите да гледат. Високо горе пърхат неколцина Проктори. Край тях лети нито един медБот, което сигурно е знак за мълчалив им съгласие.
Блъсвам Тит на земята пред бившето му племе. Те наблюдават безмълвно, мъгла се вие във въздуха около тях, нервни крака дращят по студените каменни плочи, застилащи двор Хлад прониква в ръцете ми през дуростоманата на моя Секач
- За престъпленията: изнасилване, осакатяване и опит за убийство на други членове на Дома, осъждам Тит ау Ладрос на смърт. - Изброявам основанията. - Някой оспорва ли правота ми да го извърша? - Поглеждам Прокторите горе. Никой но издава нито звук.
Вглеждам се в жестокия Викс. Охлузването му още не в минало. След това погледът ми се насочва към Касандра. Поглеждам дори грамадния като канара Полукс, който спаси Касий и ни отвори портата. Застанал е до Рок. Как само се мени тук лоялността.