Как се мени и собствената ми лоялност. Ще накажа със смърт един Червен, задето е убивал Златни. Той е копал земята като мен. Има душа като моята. След смъртта тя ще иде в долината, но в живота той прояви тъпота и себичност в своята скръб. Трябваше да е по-добър. Червените са по-добри от него - не сме ли?
Племето на Тит стои мълчаливо, вината им е свързана с техния водач. Когато той си отиде, ще си отиде и тя. Това си казвам. Всичко ще е добре.
- Аз оспорвам присъдата! - заявява Тит. - И ти отправям предизвикателство, говнолизецо!
- Приемам, драги ми господине. - Покланям се отсечено.
- Тогава ще има дуел по обичая на Ордена на меча! - обявява Рок.
- Значи избирам аз - казва Тит, като оглежда моя Секач. -Прави остриета. Без извити остриета.
-Както предпочиташ! - съгласявам се, но щом пристъпвам напред, усещам как една ръка хваща лакътя ми, усещам, че приятелят ми е застанал зад гърба ми.
- Дароу, той е мой! - прошепва хладно Касий. – Помниш,ли? - Не правя утвърдителен знак. - Моля те, Дароу. Позволи ми, за честта на Дом Белона.
Поглеждам Рок - той поклаща глава. Също и Куин, която частава зад Касий. Но тук водачът съм аз. И аз действително обещах на своя приятел, който сега признава издигането ми. Той моли, а не настоява, и затова зрелищно разигравам как се замислям, а после приемам молбата му. Заставам настрана, а Касий излиза напред, стиснал прав меч с хватката си на фехтувач. Грозно оръжие, ала той го е наточил на камъните.
- Пикльо! - изкисква се Тит. - Чудесно. Ще се радвам отново да наквася трупа ти в пикня, като приключим.
Тит е роден за свади. Роден за кални бойни полета и граждански войни. Питам се дали е наясно колко лесно ще умре днес.
Рок очертава кръг в прахта около двамата противници. Клоуна и Шибаната мутра излизат напред с пълни с оръжия ръце. Тит избира дълъг, широк меч, който е взел преди пет дни от войник от Церера. Металът дращи по камъните, звуците ехтят из двора. Той замахва с него веднъж, дваж, за да изпробва баланса. Касий це помръдва.
- Напика ли се вече? - пита Тит. - Нямаш грижи, бързичко ще приключа.
Рок изпълнява нужното и обявява началото на боя.
Касий не бърза.
Грозните мечове издрънчават крехко при удара едно в друго. Дрънченето е свирепо. Остриетата се нащърбват. Застъргват. Но колко са тихи, когато се натъкнат на плът.
Единственият звук е изпъшкването на Тит.
- Ти уби Юлиан - казва тихо Касий. - Юлиан ау Бело от Дом Белона.
Той изважда острието си от крака на Тит и го забива Й друго място. Изтръгва го.
Тит се смее и залита немощно. Сега гледката е жалка.
- Ти уби Юлиан! - Думите са придружени с посочван' думи, които той повтаря, докато аз извръщам очи. - Ти уби Юлиан! - Но Тит отдавна е мъртъв. Лицето на Куин се облива в сълзи. Рок отвежда нея и Лея. Моята армия е притихнала. Паламидата се изплюва върху каменните плочи и обгръща с ръка раменете на Чакълчето. Клоуна изглежда още по-потиснат от обикновено. Дори Прокторите не се обаждат. Гневът на Касий изпълва двора - жесток плач за милия, добър брат. Той каза, че го е сторил заради справедливостта, за честта на семейството и Дома си. Ала това е мъст и колко безстойностна изглежда тя.
Изстивам.
Тази участ е била готвена за мен. Не за клетия ми брат Тит - ако действително това е било неговото име. Той заслужаваше по-добра съдба.
Иде ми да се разплача. Гневът и тъгата се надигат в гърдите ми, докато си пробивам път през армията. Когато подминавам Рок, той ме поглежда. Лицето му е досущ като на труп.
- Това не беше правосъдие - смънква той, без да ме погледне в очите.
Провалих се на изпита. Рок е прав. Не беше правосъдие. Правосъдието е безстрастно, то е справедливо. Аз съм водачът. Аз издадох присъдата. Аз трябваше да я изпълня. Вместо това дадох позволение за мъст и вендета. Сега ракът не може да се изреже - аз го влоших.
- Поне пак се боят от Касий - измърморва Рок. - Но това е единственото, което постигна.
Клетият Тит. Погребвам го в една горичка край реката. Дано тя по-бързо го отведе в долината.
Тази нощ не заспивам.
Не зная дали са сторили зло на жена му, на сестра му или на майка му. Не зная от коя мина е дошъл. Но неговата болка е и моя. Неговата болка го е съкрушила, както моята ме съкруши на ешафода. Ала на мен ми се даде втори шанс. Къде в неговият?
Надявам се болката му да стихне в смъртта. Не го обичах, преди да умре - и той трябваше да умре, ала все пак е мой брат. Затова се моля да намери покой в долината и един ден да го видя отново и да се прегърнем като братя, когато той ми прости за стореното, защото го сторих заради една мечта, за машите хора.