Моето име, вече с три чертички до него, се рее около ръката на Прим.
Касий също се е издигнал.
Но Прим може да бъде само един.
Тъй като не успявам да заспя, поемам смяната на Касандра ма стража. Мъгла се вие около бастионите и затова връзваме върху зидовете овце. Те ще се разблеят, ако дойде враг. Подушвам нещо странно - наситен мирис с полъх на дим.
- Печена патица? - Обръщам се и виждам Фичнър, застанал до мен. Косата му над тясното чело е разрошена и днес е без златните си доспехи, само по черна туника със златни райета. Той ми подава парче патешко. От миризмата му коремът ми закъркорва.
- Всички трябва да сме ти бесни - казвам.
Той прави изненадана физиономия.
- Хлапетиите, които приказват така, обикновено имат намерение да обяснят защо не са бесни.
- Ти и Прокторите виждате всичко, нали?
- Дори и когато си бършеш гъза.
- И не попречихте на Тит, защото всичко това влиза учебната програма.
- Действителният въпрос е защо не попречихме на теб!
- Да го убия.
- Да, малкият. Той щеше да е ценен за войската, не помниш ли? Може би не Претор с кораби в мастиленото небе.На какъв Легат щеше да излезе от него - щеше да води войни в звездниЧерупки през вражеската порта, докато огън обсипва техните пулсЩитове. Виждал ли си някога Железен дъжд? Когато изстрелват хора от орбита, за да превземат градой Роден беше за това!
Не отговарям.
Фичнър избърсва устните си от мазнината в черния ръкав на туниката си.
- Животът е най-ефективното училище, създадено някога Едно време са карали децата да свеждат глави над книгите. За да им влезе нещо в главите, била нужна цяла вечност. - Той се почуква по главата. - Но сега си имаме джаджи и дейтапади, и ние, Златните, използваме по-долните Цветове да извършват проучванията за нас. Ние нямаме нужда да учим химия или физика. За тази цел разполагаме с компютри и други.Онова, което сме длъжни да опознаем, е човечеството. За да управляваме, трябва да изучаваме политика, психология и науката за поведението - колко отчаяно реагират човешките същества едно на друго, как се формират глутници, как функционират армиите, как се разпадат нещата и защо. Това не можем да научим никъде другаде освен тук.
- Не, аз разбирам целта - измърморвам. - От грешките си научавам повече, стига те да не ме убият - Как добре се научих от опитите си да бъда мъченик.
- Добре. Ти ги допускаш в изобилие. Ти си импулсивно лайненце. Но тук му е мястото да се дъниш. Да се учиш. Такъв е животът... само че с добавка на медБотове, втори шансове, изкуствени сценарии. Може би си се досетил, че с първия изпит, Посвещението, измервахме необходимостта от битка с рциите. Вторият беше племенните раздори. После имаше малко правосъдие. Сега предстоят и още изпити. Още втори шансове и още взети уроци.
-Колко от нас могат да умрат? - питам неочаквано.
-За това не се тревожи.
-Колко?
-Всяка година Съветът за качествен контрол определя лимит, но засега сме напълно в границите му въпреки случилото се с Чакала - усмихва се Фичнър.
- Чакала... - повтарям. - Това ли се случи онази вечер, когато медБотовете се втурнаха на юг?
Името му ли казах? Опа! - Той се ухилва. - Искам да кажа, че медБотовете са много ефикасни. Лекуват почти всички рани. Но дали ще са толкова ефикасни, когато Касий разбере кой всъщност е убил брат му?
Коремът ми се свива.
- Той вече уби убиеца на Юлиан. Ти очевидно не си гледал.
- Разбира се, разбира се! Меркурий смята, че си блестящ! Аполон мисли, че ти си най-мекият тук. Хич не те харесва, да знаеш.
- Дреме ми.
- О, би трябвало да ти пука повечко. Аполон е сладур.
- Добре де. А какво мислиш ти? Ти си моят Проктор.
- Мисля, че ти си древен дух. - Той се взира в мен и се обляга на бастиона. Нощта оттатък замъка е мъглива. От дълбините й вълк надава вой. - Мисля, че ти си като онзи звяр нейде там. Част от глутница, ала дълбоко тъжен, дълбоко самотен. И аз не мога да измъдря защо, скъпо мое момче. Всичко това е такова забавление! Наслаждавай се! Няма по-хубав живот!
- И ти си същият - заявявам. - Самотен. Непрекъснато си-пеш майтапи и ехидни забележки, също като Севро, ала това е само маска. Защото не изглеждаш като останалите, нали? Ил си беден? Нещо те прави аутсайдер.
- Външността ми ли? - Смехът му прилича на лай. – Какво значение има тя? Мислиш си, че съм Бронзи само защото не съм Адонис? - Той се навежда напред, защото наистина го интересува какво ще кажа.
- Ти си грозен и се тъпчеш като прасе, Фичнър, но дъвчеш метаболизатори, а можеш просто да отидеш при Ваятел да та оправи и да заприличаш на другите. Ще ти махнат шкембето за секунда.