Мускулът на челюстта на Фичнър потръпва. Дали от гняв?
- Защо трябва да ходя при Ваятел? - изсъсква той внезапно. - Аз мога с голи ръце да убия Обсидиан. Обсидиан! Мога да надхитря Сребърен по приказки и преговори. Мога да смятам така, както Зелените само си мечтаят. Защо да променям външния си вид?
- Защото точно той ти пречи.
- Въпреки низкия си произход аз съм достоен, аз съм важен. - Подобното му на брадва лице ме предизвиква да му възразя. - Аз съм Златен! Аз съм цар! Не се променям в угода на другите!
- Ако е вярно, защо дъвчеш метаболизатори? - Той не отговаря. - И защо си само Проктор?
- Да бъдеш Проктор е престижна позиция, момче! - тросва се Фичнър. - Подборниците гласуваха аз да представям Дома!
- Ала все пак не си Император. Не предвождаш флотилии. Не си дори Претор, командващ ескадрон. Нито пък си някакъв Губернатор. Колко души могат да вършат онова, което твърдиш, че можеш да вършиш ти?
- Малцина - отвръща той тихо, а лицето му е изпълнено с гняв. - Единици. - Поглежда нагоре. - Какъв дар желаеш, задето плени знамето на Минерва?
Това не се ли полага на Севро? - питам; разбирам, че разговорът върви към края си.
- Той го подаде на теб.
Искам коне, оръжия и кибрит. Той се съгласява отсечено, обръща се и си тръгва, преди да успея да му задам един последен въпрос. Щом започва да се издига, го сграбчвам за ръката. Нещо се случва. Нервите ми се изпържват. Сякаш игли, натопени в киселина, пробождат пръстите и ръката ми. Изпъшквам. За секунда белият ми дроб отказва.
- Кръвогаден ад! - изкашлям се аз и рухвам на земята. Той носи пулсБроня. Дори не виждам генератора. Това е като пулсЩита, но вграден в самата броня.
Той изчаква, без да се усмихне.
- Чакала... - казвам. - Ти го спомена, момичето от Минерва - също. Кой е той?
- Той е синът на АрхиГубернатора, Дароу. И пред него Тит изглежда като циврещо детенце.
На другата сутрин едри коне пасат в полята. Вълци се опитват да удушат една дребна кобилка. Белезникав жребец дотичва и убива с ритници единия от вълците. Избирам си го. Другите го наричат Квиет. Това означава „последният удар“.
Той ми напомня Пегас, спасил Андромеда. В песните, които пеехме в Ликос, се говореше за коне. Зная, че на Ео би й харесало, ако можеше да поязди един от тях.
Чак дни по-късно разбирам, че са кръстили моя кон Квиет като подигравка за участието ми в смъртта на Тит.
30. ДОМ ДИАНА
Минава един месец. След смъртта на Тит Дом Марс укрепва. Силата идва не само от висшеПодборните, но и от утайките, от моето племе и от средноПодборните. Обявих злоупотребата с роби извън закона. Робите от Церера, макар и все още да са наплашени в близост до Викс и неколцина от останалите, ни осигуряват храна и огън - за друго са почти негодни. Петдесет кози и овце са събрани в крепостта, ако попаднем под обсада; имаме запаси и от дърва за огъня. Но нямаме вода. Помпите в умивалнята засичат след първия ден, а нямаме кофи, в които да съхраняваме вода вътре за случай на обсада. Съмнявам се да е случайно.
От щитове изковаваме легени и използваме шлемове, за да носим вода от речната долчинка под високата ни крепост. Отсичаме дървета, издълбаваме ги и правим корита. Вадим камъни и изкопаваме кладенец, но не можем да стигнем до вода под калта. Вместо това го облицоваме с камъни и парчета дърво и се опитваме да го използваме като воден резервоар. Водата постоянно се процежда. Значи разполагаме с коритата и толкова. Не можем да позволим да ни обсадят.
Централната кула е по-чиста.
След като видях какво се случи с Тит, моля Касий да ме научи да боравя с меч. Уча се неимоверно бързо. Уча се с прав меч. Никога не използвам своя Секач - той вече се е превърнал в част от тялото ми. А смисълът е не да се науча да си служа с прав меч, който много прилича на бръсначите, а да съм наясно как би могъл да бъде използван той срещу мен. Освен това не искам Касий да се научи да се бие със закривено острие. Ако някога разбере за Юлиан, кривината е единствената ми надежда.
В Крават не съм толкова изкусен. Не мога да изпълнявам ритниците. Обаче се научавам как да чупя трахеи. Научавам се и как да използвам ръцете си както трябва. Край с ударите като вятърна мелница. Край с глупашката защита. Аз съм бърз и смъртоносен, но дисциплината, която изисква Крават, не ми допада. Искам да бъда сръчен боец, това е всичко. Крават като че настоява да ме учи на вътрешен покой. Това е загубена кауза.
Ала сега държа ръцете си като Касий, като Юлиан във въздуха, с лакти на нивото на очите, така че винаги нападам или блокирам удари надолу. Понякога Касий споменава Юлиан и усещам как мракът се надига в мен. Мисля си за Прокторите, които са наблюдавали това и са се смеели - сигурно изглеждам като злодей манипулатор.