Забравям, че Касий, Рок, Севро и аз сме врагове. Червен и Златни. Забравям, че един ден може да ми се наложи да убия всички тях. Те ме наричат „брат“ и аз не мога да мисля за тях другояче освен по същия начин.
Битката с Дом Минерва е преминала в поредица от схватки между бойни отряди - никоя от страните не успява да спечели достатъчно превъзходство над другата, за да постигне решителна победа. Мустанга не желае да поеме риска да се втурне
в битката, която искам аз. Нейните хора не се изкушават толкова лесно като моите войници с мечти за слава или с насили
Минервийците отчаяно искат да ме заловят. Пакс, като ме види, обезумява. Мустанга дори се опитала да предложи на Антония - или поне така разправя Антония - договор за взаимна защита, дузина коне, шест шокови пики и седем роби срещу мен. Не знам дали лъже, като ми го казва.
- Ти би ме предала за секунда, ако това ще те издигне до Прим - заявявам.
- Да - отвръща тя с раздразнение, когато прекъсвам придирчивата й грижа за ноктите й. - Но тъй като ти го очакваш, то няма да е истинско предателство, миличък.
- Тогава защо не прие офертата?
- Ами утайките вземат пример от теб. На този етап би било пагубно. Може би след някое твое ошлакване, тогава да, може би когато са настроени срещу теб.
- Или чакаш да ти предложат по-висока цена.
- Точно така, миличък.
Никой от нас не споменава Севро. Знам, че тя все още се бои той да не й пререже гърлото, ако ме докосне. Сега Севро върви по петите ми, загърнат във вълчата си кожа. Понякога язди дребна черна кобилка. Не обича доспехите. Вълците от време на време се приближават до него, сякаш той е един от тяхната глутница. Идват да ядат убити от него елени, защото са изгладнели - ние пазим козите и овцете. Чакълчето винаги им оставя храна край стените, когато заколим животно. Тя ги гледа като деца, когато идват по тройки и по четворки.
- Аз убих водача на глутницата им - обяснява Севро, когато го питам защо вълците го следват. Оглежда ме от глава до пети и ми пуска дяволита усмивка изпод вълчата кожа. - Спокойно, в твоята кожа няма да се побера.
Предоставил съм на Севро утайките, да ги командва, защото знам, че те са може би единствените хора, които изобщо би харесал. Отначало той не им обръща внимание. После бавно Започвам да забелязвам, че повече неземен вой се носи в нощта отпреди. Другите ги наричат Виещите и след няколко нощи под опекунството на Севро всеки от тях намята черно вълче наметало. Шестима са: Севро, Паламидата, Шибаната мутра, Клоуна,Чакълчето и Бурена. Когато ги погледнеш, сякаш всяко от безучастните им лица наднича от зинала зъбата вълча паст. Възлагам им тихи и мирни задачи. Не съм убеден, че без тях все още щях да съм водач. Войниците ми си шушнат клевети за мен, когато минавам покрай тях. Старите рани не са заздравели.
Имам нужда от победа, ала Мустанга не желае да излезе в битка срещу мен, а трийсетметровите стени на Дом Минерва не са толкова лесни за преодоляване. В нашия щаб Севро крачи напред-назад и разправя, че играта била тъпо разработена.
- Кръвогадост, трябвало е да знаят, че никой от нас не може да проникне зад чуждите стени! А никой не е толкова тъп да прати войска, която не може да си позволи да загуби. Особено пък Мустанга! Пакс би могъл. Той е идиот - с телосложение на бог, ала все пак идиот - и иска твоите топки. Чух, че си пукнал едната от неговите.
- И двете.
- Трябва просто да заредим Чакълчето или Гоблина в катапулт и да ги метнем през стената - предлага Касий. - Разбира се, първо ще трябва да намерим катапулт...
Тази война с Мустанга ми омръзна. Някъде на юг или на запад Чакала трупа сили. Някъде моят враг, синът на АрхиГубернатора, се подготвя да ме унищожи.
- Разсъждаваме погрешно - казвам на Севро, Куин, Рок и Касий. Те са сами с мен в щаба. Есенен ветрец довява мириса на умиращи листа.
- О, я сподели мъдростта си! - смее се Касий. Полегнал е върху няколко стола с глава в скута на Куин. Тя си играе с косата му. - Умираме да чуем!
- Това е училище, съществувало... колко, повече от триа години? Така че тук са се случвали всякакви пермутации. Всеки проблем, с който се сблъскваме, е разработен, за да бъде преодолян. Севро, ти твърдиш, че крепостите не могат да бъдат превзети. Е, Прокторите би трябвало да го знаят. А това означава, че трябва да променим парадигмата. Нужен ни е съюз.
- Срещу кого? - пита Севро. - Хипотетично.
- Срещу Минерва - отвръща Рок.
- Тъпа идея! - изсумтява Севро, почиства един нож и го скрива в черния си ръкав. - Тяхната крепост е тактически маловажна. Няма стойност. Никаква! Нужната ни земя се намира край реката.