Аз нямам боен вид. Измил съм си косата до блясък. Лицето ми е чисто, раните - превързани, дупките по черния ми комбинезон - закърпени. Дори съм изпрал петната от пот пясък и животинска мазнина. Изглеждам - както потвърдиха и Куин, и Лея - дяволски красив. Не искам да сплашвам Дом Диана. Затова позволих и на Севро да дойде. Видът му е нелеп, детински, стига да не вади ножовете си.
Тези две момичета се ухилват, щом виждат Севро, и няма как, погледите им омекват, щом се спират на мен. Отгоре слизат и още. Вземат по-голямата част от оръжията ни - онези, които успяват да намерят. Мятат кожи върху лицата ни, за да не узнаем пътя до крепостта им. Броя крачките. Севро също брои. Кожите миришат на разложено. Чувам кълвачи и си припомням лудорията на Фичнър. Трябва да сме близо, затова се препъвам и падам на земята. Храсталаци няма. Пак ни завъртат, а после ни повеждат далече от кълвачите. Отначало се притеснявам, че тези ловджийки са по-умни, отколкото прецених. После разбирам, че не са. Пак кълвачи.
- Ей, Тамара, гепихме ги тук долу!
- Не ги водете горе, тъпоглавци такива! - кресва момиче. - Няма да им позволим да проведат безплатно разузнаване! Колко пъти да ви... Само изчакайте, аз ще сляза долу.
Отвеждат ме нанякъде и ме блъсват в едно дърво.
Някакво момче се обажда иззад рамото ми. Гласът му е бавен и муден като реещо се острие на нож:
- Предлагам да им обелим топките.
- Млъквай, Такт! Само ги пороби, Тамара. Тук няма място за дипломация.
- Погледни му оръжието. Смотан сърп.
- Я, значи това е той! - възкликва някой.
- Като делим трофеите, заплювам си оръжието му! Бих искал да получа и скалпа му, ако никой не го желае - Такт говори като много неприятно момче.
- Млъкнете! Всички! - кресва едно момиче. - Такт, прибирай тоя нож!
Махат кожата от главата ми. Със Севро стоим сред малка горичка. Не виждам крепост, но чувам кълвачите. Оглеждам се и получавам рязък удар по главата от строен, жилав младеж с отегчен поглед и бронзова коса, оформена на шипове с мъзга и сок от червени боровинки. Кожата му е тъмна като дъбов мед, а високите му скули и хлътналите очи му придават постоянно присмехулно изражение.
- Значи ти си оня, когото наричат Жътваря - изрича провлачено Такт и замахва за опит с острието ми. - Ами прекалено хубавичък изглеждаш, че да си кой знае колко страшен.
- Тоя да не флиртува с мен? - питам момичето Тамара.
- Такт, махай се! Благодаря ти, но сега се разкарай - казва слабата, напомняща ястреб девойка. Косата й е по-къса от моята. Край нея стоят три едри момчета. Сърдитите им погледи, отправени към Такт, затвърждават моята преценка за характера му.
- Жътвар, защо водиш тоя пигмей? - пита Такт, като сочи Севро. - Да не ти лъска обувките? Или да ти пощи косата? - Той се подсмихва на останалите момчета. - Може да му е икономът?
- Махай се, Такт! - изръмжава Тамара.
- Разбира се! - Такт се покланя. - Отивам да си играя с другите дечица, майко! - Той захвърля острието на земята и ми намига, сякаш само ние знаем номера, който ще бъде разигран.
- Извинявай - обръща се към мен Тамара. - Такт не е много учтив.
- Няма нищо - кимвам.
- Аз съм Тамара от... Без малко да си кажа истинската фамилия - смее се тя. - От Диана.
- А те са? - питам за момчетата.
- Телохранителите ми. А ти си... - вдига пръст. - Чакай да се досетя! Чакай да се досетя! Жътваря. О, чувала съм за теб. В Дом Минерва никак не те обичат.
Севро изсумтява, щом чува за моя позор.
- А той е? - пита тя, вдигнала вежди.
- Телохранителят ми.
- Телохранител?! Ама той е толкова нисък!
- А ти приличаш на... - изръмжава Севро.
- И вълците са ниски - секвам аз ругатнята на Севро в средата.
- Ние се боим повече от чакалите, отколкото от вълците.
Може би Касий трябваше да дойде, просто за да узнае, че не си го измислям това копеле. Питам я за Чакала, но Тамара подминава въпроса ми.
- Я ми помогни тука - моли сърдечно тя. - Ако някой ми беше казал, че Жътваря от касапския Дом ще дойде на моята полянка и ще иска да преговаряме, щях да реша, че Прокторът се майтапи. Та какво всъщност искаш?
- Да се отърва от Дом Минерва.
- За да дойдеш тук и да се биеш с нас вместо с тях? -изръмжава един от телохранителите й.
Обръщам се към Тамара с разумна усмивка и й казвам истината.