- Искам да се отърва от Минерва, за да дойда тук и да ви победя, то е ясно. - А после да спечеля тъпата игра и да унищожа цивилизацията ви, моля.
Те се разсмиват.
- Брей, откровен си. Ала не твърде умен, изглежда. Връзва се. Ще ти кажа нещо, Жътвар. Нашият Проктор спомена, че вашият Дом не е побеждавал от години. Защо? Защото вие, касапите, сте като пожар. В първите етапи на играта изгаряте всичко, което докоснете. Унищожавате. Опожарявате. Рушите Домове, тъй като не можете да се изхранвате. Но после гладувате, защото не остава нищо за изгаряне. Обсадите. Зимата.Напредъкът в технологията. Те убиват жаждата ви за кръв, прочутата ви ярост. Та, кажи ми, защо ми е да стисна ръката па един подпалвач, когато мога да си седя и да гледам как му свършват нещата за опожаряване?
Кимвам и разтръсквам примамката.
- Огънят може да е от полза.
- Обясни.
- Не е изключено да гладуваме, докато вие само наблюдавате, но дали няма да ни гледате от позицията на роби на друг Дом? Или ще наблюдавате от своята здрава крепост с армии, два пъти по-големи и готови да пометат пепелта?
- Не е достатъчно.
- Аз лично ще обещая, че Дом Марс няма да допусне агресия спрямо Дом Диана, стига да не бъде нарушавано нашето споразумение. Ако ми помогнете да превзема Минерва, аз ще ви помогна да превземете Церера.
- Дом Церера... - промърморва Тамара и поглежда телохранителите си.
- Не бъдете алчни - казвам. - Ако сами нападнете Церера, и Марс, и Минерва ще ви погнат.
- Да, да - размахва тя с досада ръка. - Церера близо ли е?
- Много близо. И имат хляб. - Поглеждам кожите, с които са облечени мъжете. - Което, мисля, ще е приятно разнообразие след всичкото това месо.
Тя премества тежестта си върху пръстите и аз разбирам, че е моя. Винаги предлагай храна при преговори, отбелязвам си.
Тамара се прокашля.
- Та значи казваш, че можеш да удвоиш армията ми?
31. ПАДАНЕТО НА МУСТАНГА
Яздя, пременен за война. Целият в черно. Косата ми е чорлава, прихваната с ремък от козе черво. Ръцете ми са по крити с налакътници от дуростомана, плячкосани в битка. Кирасата ми от дуростомана е черна и лека - тя ще отбие всяко острие освен йонен нож или бръснач. Ботушите ми са кални. Напреки на лицето ми са изрисувани черни и червени ивици Секачът е метнат на гърба ми. Навсякъде - ножове. Девет червени изображения на кръстосани кости и десет вълка покриват хълбока на Квиет. Лея ги нарисува. Всяка кост е изваден от строя противник - често медБотовете успяват да ги излекуват и да ги хвърлят обратно във въргала. Всеки вълк е роб. Касий язди до мен. Той сияе. Дуростоманата, която получи като дар, е лъсната и блести ярко, също както мечът и косите му - те подскачат като златни пружини около царствената му глава. Все едно никога момчета не са се нареждали в кръг и не са пикали върху него.
Брей, аз съм напълно убеден, че съм мълнията - заявява Касий. - А ти, мой замислени приятелю, си гърмът.
- Тогава аз какво съм? - пита Рок и пришпорва коня си до Ме. Разхвърчава се кал. - Вятърът?
Ти си въздух под налягане - изсумтявам. - Нагорещен.
Домът язди зад нас - всички, освен Куин и Джун, които останаха като гарнизон в нашата крепост. Рискуваме. Яздим бавно, та Минерва да разбере, че идваме. Онова, което не знаят, с, че съм бил там през нощта, броени часове преди това, а сега там е Севро. Още имам набита кал под ноктите.
Разузнавачите на Минерва се стрелват през своите скалисти хълмове. Разиграват зрелище, за да ни се подиграят, но в действителност ни преброяват, за да разгадаят по-добре стратегията ни. Ала въпреки това изглеждат объркани, когато навлизаме в тяхната територия, обрасла с висока трева и маслинови дръвчета. Толкова объркани, че прибират разузнавачите си зад стените. Никога досега не сме нападали в пълен състав, както сега. Виещите - нашите разузнавачи, яздят напълно на показ черните си коне, а черните им наметала пърхат като гарванови крила. Нашите убийци от висшия Подбор се движат като авангард на основната войска - жестокият Викс, канарата Полукс, злобната Касандра, мнозина от бандата на Тит. Робите подтичват около собствениците си - онези, които са ги пленили.
Аз яздя най-отпред, с Касий и Антония от двете ми страни. Днес тя носи знамето. Само неколцина стрелци вардят стените и затова казвам на Касий да провери дали няма да ни нападнат от засада от двете страни, ако наоколо има някой от Минерва. Той се отдалечава в галоп.
Крепостта на Минерва е опасана от сто метра гола земя, която проливните дъждове от миналата седмица са превърнали в кал. Това е полето за убийства. Стъпиш ли в кръга, стрелците ще се опитат да ликвидират коня ти. Ако въпреки това не отстъпиш, ще се опитат да убият теб. Почти двайсет коня и от двата Дома лежат из полето. Касий поведе кърваво нападение над един боен отряд на Минерва чак до самата крепостна порта само преди два дни.