Зад полето за убийства се стеле трева. Цели океани от трева, на места толкова висока, че Севро може да се изправи в цял ръст и пак да не се вижда. Стоим в края на калния кръг сред поляна, обрасла с диви есенни цветя. Земята жвака под краката ни и Квиет изцвилва под мен.
- Пакс! - провиквам се тогава. - Пакс!
Запокитвам името към стените, докато главната им порт се отваря тежко, тъй тежко, както някога, през онази нощ, когато двамата с Касий се промъкнахме вътре. Мустанга излиза на кон. Тя се понася в бавен тръс през калта и спира недалеч от нас. Погледът й обхваща всичко.
- Дуел ли ще има? - пита тя, ухилена. - Пакс от Мъдрата и благородна Минерва срещу Жътваря от Кървавия касапски дом?
- Толкова вълнуващо звучи от твоите уста - прозява се Антония. По нея няма и едно мръсно петънце.
Мустанга не й обръща внимание.
- А сигурен ли си, че никой не се крие в онази трева и не ни причаква в засада, когато излезем, за да подкрепим нашия шампион? - пита ме Мустанга. - Трябва ли да я подпалим, та да разберем?
- Всички сме довели - отвръща Антония. - Знаеш броя ни.
- Да. Мога да броя, благодаря. - Мустанга не я и поглежда. Гледа само мен. Изглежда разтревожена, гласът й се снишава. - Пакс ще те смаже.
- Пакс, как са ти топките? - провиквам се над главата й. Тя трепва, когато внезапно вътре в крепостта забива барабан. Само че не е барабан. От портата излиза Пакс. Бойната му секира се удря в щита му. Мустанга му изкрещява да се върне и той се подчинява като куче, но ударите на брадвата по щита не секват. Договаряме се за залога: да поделим всички останали роби между двама ни. Яко възнаграждение.
- Мислех, че Красавеца ще се дуелира? - пита Мустанга, после вдига рамене. Погледът й постоянно се плъзва към тревата. - Къде е онзи, лудият? Твоята сянка - онзи, водачът на глутницата вълци? В тревата ли се крие? Не ми се ще пак да изникне зад мен.
- Севро! - провиквам се аз. Една ръка се надига сред Виещите. Лицата, взиращи се изпод черните вълчи наметки, са покрити с кал. Мустанга брои. И петимата Виещи са в наличност. Всъщност цялата ни войска освен един - Куин - е в наличност. Ала въпреки това Мустанга не е доволна. Трябва да изтеглим армията си на шестстотин метра от края на калния кръг. Тя ще изгори всичката трева в разстояние сто метра от мястото, където сме застанали в момента. Когато тревата изгори, опожарената земя ще бъде полето на дуела. Десет войници по неин избор заедно с десетима по мой избор ще се наредят в кръг, в който ще се бием. Останалите й войници ще останат вътре в крепостта, а моите ще стоят на разстояние шестстотин метра.
- Нямаш ми доверие? - питам. - Не съм скрил войници в тревата.
- Добре. Значи никой няма да изгори.
Никой не изгаря. Когато огънят догаря и цялата територия на полето за убийства е покрита с пепел, дим и кал, аз изоставям армията си. Десетима ме придружават. Пакс удря с бойната си секира по щит, украсен с женска глава със змии вместо коса. Медуза. Никога досега не съм се бил срещу човек с щит. Бронята му е прилепнала и покрива всичко освен ставите му. Държа шокова пика в ръката, която съм боядисал в червено, и Секача си в другата, боядисана в черно.
Сърцето ми се разбумтява, докато се нареждат в кръг около нас. Касий ми махва да отида при него. Дори и в приглушената светлина той сияе цветно. Споделя ми иронична усмивка.
- Никога не спирай да се движиш! Това нещо е като Креват. - Оглежда Пакс. - А ти си по-бърз от това кръвогадно копеле, нали? - Следва намигване. Той ме тупва по рамото. Нали така, братко?
- Правилно, по дяволите. - Връщам му намигането.
- Гръм и мълния, братко! Гръм и мълния!
Пакс има телосложение на Обсидиан. Като нищо е над два метра висок и, кърваво проклятие, движи се като пантера! При това 0, 37 грави той може да ме запокити на трийсет метра от тук, че и повече. Питам се доколко ли високо скача. Подскачам да си разтегна краката. Близо три метра. Без проблем мога ди му отнеса главата. Земята още пуши.
- Скок-подскок, скакалец малък - мърмори той. - За последно скачаш с тия крачета.
- Какво рече? - питам.
- Казах, че за последно скачаш с тия крачета.
- Странно - измърморвам аз.
Той примига насреща ми и се намръщва.
- Кое е... странното?
- Гласът ти е като на момиче. Да не ти е станало нещо на топките?
- Ти, малък...
Мустанга се приближава в тръс с тяхното знаме и казва нещо в смисъл, че момичетата никога не се предизвиквали една друга на тъпи дуели.