— Не искаше да прозвучи така, както го приех.
— Не оправдавай сина ми. Децата ми не са съвършени. Важното е, че си се почувствала засегната и тогава тя се е намесила.
— Роз, искам да знаеш, че в личен план няма да стигна по-далеч с Харпър.
— Нима? — Роз повдигна вежди. — Какво не харесваш в него?
— Харесвам го. — Хейли примигна и се спогледа със Стела, очаквайки подкрепа, но получи само усмивка и свиване на рамене. — И то много.
— Значи той те привлича, ти него — също, но слагаш край на интимните ви отношения още преди да са започнали. Защо постъпваш така?
— Ами понеже той е…
— Мой син — довърши Роз. — А какво лошо намираш в мен?
На границата на търпението си, Хейли размаха ръка пред лицето си.
— Не мога да повярвам в колко неудобно положение изпаднах!
— Очаквам двамата с Харпър да вземете решение, без да ме намесвате в отношенията си. Като негова майка, просто ще наблюдавам отстрани. Ако той знаеше, че ти затръшваш вратата, за да го предпазиш от нещо, което може да го сполети, веднага би я разбил с ритник. И аз бих му ръкопляскала.
— Няма да му кажеш, нали?
— Това не е моя работа, а твоя. — Роз енергично се изправи. — Сега слизам долу и ще го обсъдя с Мич, докато вечеряме. Междувременно имаш още един час на разположение да се цупиш. После очаквам да се стегнеш.
Когато Роз се отправи към вратата, Стела повдигна чашата си и със задоволство отпи.
— Невероятна е, нали?
— Ти не ми помогна много — промърмори Хейли.
— Всъщност ти помогнах. Съгласна съм с всичко, което тя каза накрая, но не го споменах. Реших, че е най-добре да държа езика си зад зъбите. Хей, имаш цял час за цупене, а са изминали едва няколко минути.
— Може би трябва отново да замълчиш.
— Обичам те, Хейли.
— О, по дяволите!
— И се тревожа за теб. Всички сме разтревожени. Затова заедно ще потърсим изход от положението. В това време ти трябва да решиш кое е най-добро за теб и за Харпър. Не бива да позволяваш на Амелия да ви подчини.
— Трудно е, след като тя вече проникна в съзнанието ми. Макар че не зная как.
Стела стана, настани се на дивана до приятелката си и я прегърна през раменете.
— Има сериозна опасност да се побъркам — промълви Хейли.
— Аз също.
Чувстваше се, сякаш пристъпва боса по разпалени въглени. Внимаваше, подлагаше всяка своя мисъл, дума или постъпка на съмнение.
„По всичко изглежда, че съм самата аз“, реши Хейли, докато се събличаше, за да си легне. Ето — беше усетила вкуса на спагетите и салатата от пресни домати на вечеря. Почувства как собствените й слепоочия пулсират от болка. Собствените й ръце бяха сложили Лили в креватчето й.
Но колко дълго щеше да издържи да бъде нащрек във всеки миг, без да полудее?
Имаше неща, които би могла да стори. И щеше да се залови с тях на следващия ден. Първата точка от плана й бе да опразни кредитната си карта с покупка на лаптоп. Навярно в интернет бе пълно с информация за вселяването на духове в живи хора.
Нали така се наричаше това, което се бе случило с нея?
Всичко, което знаеше по този въпрос, бе научила от романите. Не й се вярваше, че някога подобни истории са я карали да изживява приятно вълнение. Може би трябваше да приложи част от прочетеното в своя случай, въпреки че първото, което й дойде наум, бе от „Кристин“ на Стивън Кинг. Но разбиването на колата на парчета не й се струваше разумно решение. А това и в книгата не бе помогнало.
Следващото бе от „Екзорсистът“, но тя не бе католичка, а там се говореше за демони. Все пак бе готова да се обърне към свещеник и да хукне към най-близката църква, ако станеше още по-страшно.
„Може би преувеличавам“, каза си тя, докато нахлузваше памучните си шорти. Това, че се бе случило веднъж, не означаваше, че ще се повтори. Особено сега, когато вече знаеше, може би щеше да успее да го предотврати със силата на волята си.
Трябваше по-често да практикува йога. Вероятно това бе средство за избавяне от зли духове.
Или пък просто се нуждаеше от малко чист въздух? Очакваната буря се надигаше точно сега. Вятърът ставаше все по-силен, зад прозорците проблясваха светкавици. Щеше да отвори вратите на терасата, за да се наслади на прохладата. После щеше да почете нещо леко, може би романтична комедия, и да се унесе в сън.
Пристъпи към вратите и рязко ги отвори.
И изпищя.
— Господи! — Харпър я сграбчи, преди да издаде следващия ужасен вик. — Не съм убиец, успокой се!
— Да се успокоя ли? Да се успокоя?! Промъкваш се тук като крадец, плашиш ме до смърт, а искаш да се успокоя?
— Не съм се промъкнал, тъкмо се канех да почукам, когато ти отвори вратите. И така изпищя, че сигурно си спукала тъпанчето ми.