— Ако се стигне дотам, ще решим какво да правим.
— Вече прегледах няколко сайта в интернет.
— Хейли!
— Зная, зная. Не се ядосвай, направих го за всеки случай.
И двете се обърнаха, когато вратата се отвори. Мич влезе и нещо в изражението му накара Хейли да затаи дъх.
— Мисля, че я открих! Колко бързо можете да довършите тук и да дойдете?
— За около час — прецени Роз. — Но, за бога, Мичъл, не ни оставяй в неведение. Коя е била?
— Казвала се е Амелия Елън Конър, родена в Мемфис на 12 май 1868-а. В архивите няма смъртен акт.
— Как успя…
— Ще ви разкажа у дома. — Чаровно й се усмихна. — Събери войската си, Роз. Ще се видим там.
— О, за бога — промърмори тя, когато Мич излезе. — Типично за мъж, нали? Хейли, кажи на Харпър и Стела да приключат с работата си. Стела може да се обади на Лоугън, ако и той желае да присъства. Ще трябва да изпрати Руби на щанда и да й остави ключовете. Днешният ни работен ден свършва с два часа по-рано.
Амелия Елън Конър. Хейли затвори очи и мислено повтори името, докато стоеше във фоайето на Харпър Хаус. Не последва нищо — нито зловещи разкрития, нито нова поява на призрака или внезапно прозрение. Почувства се малко глупаво, защото се бе надявала да се случи нещо, ако се съсредоточи върху името, докато стои вътре в къщата.
Опита се да го изрече тихо, но резултатът бе същият. „Искаше самоличността й да бъде разкрита — помисли си Хейли. — Да бъде призната“. Добре тогава.
— Амелия Елън Конър! — извика тя. — Признавам те за майка на Реджиналд Едуард Харпър.
Но отговор не последва. Само гласът й отекна в тишината, наситена с аромат на лимоново масло и летни рози.
Хейли реши да не споделя за несполучливия си експеримент и се отправи към библиотеката.
Роз вече бе там, а Мич чаткаше по клавишите на лаптопа си.
— Бърза да нахвърли някои неща, докато още ги помни — каза Роз с известно раздразнение. — Стела е в кухнята с Дейвид. Днес момчетата са при дядо си. Лоугън ще дойде след малко. Предполагам — и Харпър.
— Каза, че ще дойде. Трябвало да довърши нещо… — Хейли присви рамене.
— Седни. — Роз я покани с жест. — Явно доктор Карнеги е решил да ни държи в напрежение.
— Чай с лед и бисквити с лимонов крем — съобщи Дейвид, когато влезе с количката пред Стела. — Успя ли вече да изкопчиш нещо? — попита той и кимна към Мич.
— Не, но не е нужно да ме убеждаваш да опитам. Мич!
— Пет минути.
— Толкова обикновено име, нали? — Хейли сви рамене, когато срещна погледа на Роз. — Извинявай, просто мислех на глас. Името Амелия звучи мелодично и женствено, но Елън Конър — кратко и просто. Човек би очаквал и другите две имена да бъдат мелодични или дори екзотични. Освен това Амелия означава „усърдна“, проверих го.
— Не се и съмнявам — шеговито вметна Роз:
— Мисля, че Елън е версия на Елена, което ме подсеща за Хубавата Елена, така че може би се оказва по-женствено и екзотично, отколкото човек си мисли в първия момент. Но всичко това са маловажни подробности.
— Интересно разсъждаваш — каза Роз. — А, ето ги и последните двама от компанията ни.
— С Харпър се срещнахме пред вратата. — Лоугън се спря до Стела и я целуна. — Извинявай, че съм потен, идвам направо от обекта.
Грабна чашата чай с лед, която Дейвид му подаде, и я пресуши до капка.
— Е, какво има? — Харпър спря погледа си върху бисквитите, взе си три и се отпусна на един стол. — Вече знаем цялото й име. И какво следва от това?
— Голям успех е, че Мич се е добрал до името й, разполагайки само с оскъдни сведения — укорително рече Хейли.
— Не го отричам, но се питам какво ще правим сега.
— Първо, бих искала да узная как го е открил. Разкажи ни, Мичъл — нетърпеливо го подкани Роз.
Мич повдигна ръце от клавиатурата пред монитора, свали очилата си и забърса стъклата им в ризата си.
— Реджиналд Харпър е имал доста имоти — земя и къщи, тук, в Шелби Каунти, но и другаде — каза той. — Разбира се, някои от тях са били отдавани под наем. Но докато прелиствах старите архиви, попаднах на няколко, които са били обитавани известно време, но не са носели приходи.
— Може би е укривал доходи? — предположи Харпър.
— Възможно е. Или в тези жилища е настанявал любовниците си.
— Повече от една ли са били? — възкликна Лоугън и си наля още чай. — Не си е губил времето!
— В дневниците на Беатрис се говори за жени, следователно са били поне няколко. Освен това той е бил човек с ясни цели и щом е искал син на всяка цена, навярно е издържал повече любовници, докато е получил своето. Беатрис споменава още, че Амелия е била местна, така че се съсредоточих върху близките имоти.