— Наистина изглеждаш страхотно.
Хейли бе видяла Джейн за последен път, когато помогна на Роз и Стела да изнесат малкото й вещи от претъпкания задушен апартамент, владение на Кларис Харпър. Момичето, което бяха измъкнали — заедно с дневниците, които Кларис бе задигнала от Харпър Хаус, — беше твърде скромно, почти незабележимо.
Сега невзрачните й кестеняви коси бяха изсветлени до пепеляворусо и подстригани до дължина, която не подчертаваше изпитото, продълговато лице.
Дрехите бяха семпли, но памучната риза и панталонът с ниска талия бяха доста далеч от старомодната пола, с която бе облечена при бягството си.
— Сякаш си участвала в някое от онези предавания за цялостно преобразяване! Като „Какво не трябва да носим“. Боже мой, това, което казах току-що, беше ужасно грубо.
— Не се безпокой — усмихна се Джейн, но руменината й стана още по-силна. — Чувствам се преобразена. Нали познаваш Джолийн, мащехата на Стела?
— Да, страхотна е.
— Тя ми помогна да получа работата в галерията и в деня, преди да започна, дойде в апартамента ми. Просто… ме отвлече. Каза, че ще бъде моята добра фея поне за ден. Преди да се усетя, вече бях подстригана и това, което бе останало от косата ми, беше увито във фолио. Бях толкова смаяна, че не можах да откажа.
— Сега сигурно се радваш, че си постъпила така?
— Бях като зашеметена. Тя ме замъкна в търговския център и заяви, че за начало ще ме издокара с три тоалета от главата до петите. Занапред очаквала сама да допълня гардероба си. — Джейн се усмихна, въпреки че в очите й проблеснаха сълзи. — Беше най-прекрасният ден в живота ми.
— Трогателна история — въздъхна Хейли и също се просълзи. — Заслужаваш една добра фея, след като си била тормозена от онази вещица. Знаеш ли, че много от приказките всъщност са разкази за съдбите на жени, когато те не са имали много права.
— Така ли?
— Извинявай, главата ми е пълна с излишна информация. Просто искам да кажа, че всички момичета се вълнуват от подобни неща. Трябва да съобщя на Стела.
— Не исках да ви притеснявам. Просто се надявах да се срещна с братовчедка си Розалинд, за да й благодаря.
— Ще повикам и нея. — Хейли забърза към офиса на Стела. — Но тя ще иска да види това на всяка цена. — Надникна вътре, без да почука. — Трябва да дойдеш веднага.
— Проблем ли има? — попита Стела.
— Не, просто ме послушай и ела.
— Хейли, трябва да се обадя на още пет-шест души, преди да… — Стела замълча и по навик си придаде приветливото изражение, с което посрещаше клиенти, когато видя Джейн. — Извинявайте. Има ли нещо… О, боже мой, това е Джейн!
— В нова, подобрена версия! — изтърси Хейли, но в миг прехапа устни. — Извинявай.
— Няма за какво. Точно така се чувствам.
— Джолийн каза, че се е погрижила да получиш от нейната запазена марка. — Обзета от искрена радост, Стела възкликна: — Господи, постарала се е, прическата ти е върхът!
— И аз я харесвам. Мащехата ти е толкова добра с мен.
— За нея е било удоволствие. Чух някои неща за теб, но е друго човек да се увери с очите си. Надявам се, че продаваш картини толкова добре, колкото и изглеждаш.
— Обичам работата си. И апартамента си. Наистина ми харесва да се чувствам хубава.
Очите на Стела се навлажниха от умиление.
— Същото се случи и с мен — каза Хейли, докато вземаше малката радиостанция от касата. Изключи я след троснатия отговор на Роз, че е заета.
— Не искам да я откъсвам от работата й.
— Но тя ще се зарадва. А и толкова ми се иска да те види. Господи, това е чудесно!
— Кажи ни още нещо за себе си — настоя Стела.
— Обожавам работата си, научавам толкова много. Намерих си и две приятелки там.
— А приятел? — полюбопитства Хейли.
— Все още не съм готова за това. Но има един симпатичен съсед…
— Сладур ли е? По дяволите, клиентка! — промърмори Хейли, когато влезе поредната жена с натоварена количка. — Не говорете за секси мъже, докато съм заета.
— Мислех, че ще се срамувам отново да разговарям с вас двете — сподели Джейн със Стела, докато Хейли обслужваше клиентката.
— Защо?
— При първата ни среща се държах като хленчеща глупачка.
— Не е така, просто беше уплашена и разстроена. Ала си имаше причини. Направи голяма крачка, като помогна на Роз да се добере до онези дневници.
— Принадлежаха на нея. Кларис не е имала право да ги отмъква от Харпър Хаус.
— Разбира се. Но все пак беше много смело от твоя страна да позволиш на Роз да ги вземе, да се изнесеш от апартамента й и да започнеш нова работа, нов живот. Знам колко е трудно. Хейли също е наясно.
Джейн погледна към щанда, където Хейли издаваше касова бележка и бъбреше с клиентката.