— Изглежда толкова уверена, сякаш не би се изплашила от нищо. Това си помислих, когато се запознах и с нея, и с теб. Двете никога не бихте се страхували да отстоявате своето. И да търпите да бъдете унижавани като мен.
— Всеки преживява моменти на страх. И невинаги се решава да предприеме нещо, за да го превъзмогне.
Роз влезе, потупвайки с градинарските ръкавици по бедрата си, което бе единственият признак на раздразнение.
— Проблем ли има?
— Абсолютно никакъв — успокои я Стела. — Джейн искаше да се види с теб.
Роз повдигна вежди и на лицето й бавно се появи усмивка.
— Да, Джолийн държи на думата си. Просто цъфтиш! — Пъхна ръкавиците в задния си джоб и затаи дъх, когато Джейн я прегърна. — Радвам се да се видим.
— Толкова съм ти благодарна… Никога не ще мога да ти се отплатя.
— На твоите услуги съм.
— И съм щастлива…
— Личи си.
— Извинявай. — Подсмърчайки, Джейн продължи: — Нямах намерение да правя това. Исках да дойда, да ти благодаря и да ти кажа, че работата ми потръгна. Вече получих повишение и ще постигна нещо в живота си.
— Не се и съмнявам. Радвам се за теб. Впрочем, колкото и подло да ти се струва, безкрайно съм доволна да те видя толкова хубава и въодушевена, защото съм сигурна, че братовчедката Кларис ще изяде кльощавия си задник от яд.
Джейн се засмя горчиво:
— Да, така е. Тя дойде да ме види.
— Какво пропуснах? — попита задъхано Хейли, докато бързаше към тях. — Повторете всичко интересно.
— Мисля, че току-що стигнахме до най-интересната част — заяви Роз. — Значи Риси извади метлата си от килера, яхна я и дойде да те види?
— В апартамента ми. Предполагам, че майка ми й е дала адреса, въпреки че я помолих да не го прави. Беше преди месец. Надникнах през шпионката и я видях. В първия миг реших да не отварям.
— Никой не би те упрекнал.
Хейли приятелски сложи ръка на рамото й.
— Но си помислих, че не мога да се крия в бърлогата си като заек. Затова отворих и тя нахълта вътре. Нареди ми да й донеса подсладен чай и седна.
— Непоправима е — въздъхна Роз. — Самочувствието й няма граници.
— На кой етаж се намираше апартаментът ти? — Хейли присви очи. — Третия или четвъртия, доколкото си спомням. Хубаво щеше да се размаже долу, ако я бе хвърлила през прозореца.
— Съжалявам, че не го направих, а отидох да й донеса чай. Цялата треперех. Когато се върнах, тя ме нарече неблагодарница и никаквица. Каза, че мога да се подстрижа, да се настаня в този мизерен апартамент и да убедя някой празноглавец да ме назначи на работа, за която определено не притежавам квалификация, но ще си остана същото нищожество. Избълва доста неласкави думи за теб, Роз.
— И какви бяха те?
— Нарече те интригантка и блудница.
— Отдавна си мечтаех някой да ми каже, че съм блудница. Тази дума е рядко използвана в наши дни.
— Тогава нервите ми не издържаха. Помислих си, че може би има право да ме обвини в неблагодарност. — Джейн сложи ръце на кръста си и вирна брадичка. — Апартаментът ми не е мизерен, а доста уютен, но за човек с нейния вкус може би изглежда такъв. Тя не познава Кери — шефката ми, и може да си въобразява, че е празноглава, щом ме е назначила. Но как смее да те обижда, когато тя е тази, която е откраднала от теб? — Джейн решително кимна. — Казах й го!
— Право в очите. — Роз се засмя гръмогласно и обхвана лицето й с длани. — Гордея се с теб.
— Тя едва не припадна. Не зная откъде ми хрумнаха думите. Не съм избухлива, но бях бясна. Просто скочих срещу нея и изрекох неща, които не смеех дори да си помисля, докато живеех в дома й и зависех от прищевките й. Казах й, че е подла и злобна и никой не изпитва капка симпатия към нея. Че е крадла и лъжкиня и има късмет, че не си повикала полицията, за да я арестува.
— Браво! — възкликна Хейли. — Това е по-добро, отколкото да я хвърлиш през прозореца.
— Но не беше всичко… Обясних й, че бих предпочела да прося на улицата, отколкото отново да се превърна в нейна изтривалка. После й посочих вратата. — Джейн повдигна ръка. — Ето така. Може би съм прекалила, но бях насъбрала твърде много гняв. Тя ме предупреди, че ще съжалявам. Дори добави, че ще проклинам този ден, но не обърнах особено внимание на думите й. После си тръгна.
— Джейн, ти си истински боец. — Роз хвана ръката й и силно я притисна в своята. — Кой би предположил?
— И това не беше краят. Тя се опита да издейства уволнението ми.
— Кучка! — Лицето на Хейли помръкна. — Какво направи?
— Отишла при Кери, казала й, че съм леко момиче, което е имало връзка с женен мъж, и че съм откраднала нейни вещи, след като тя благосклонно ме е приела в дома си. Смятала за свой християнски дълг да предупреди Кери за мен.