— Няма смисъл да оставяме нещата наполовина.
Леко накланяйки глава, тя го изгледа предизвикателно.
— Значи следващата точка от дневния ред, за който спомена, е да ме напиеш и да се възползваш от безпомощното ми състояние ли?
— Такъв беше планът.
— Слава богу! Скоро ли ще бъде това събитие, защото не знам дали бих издържала и миг по-дълго тук, без да ме докосваш?
Изразът на очите му стана сериозен, когато се изправи и й подаде ръка.
— Планът ми беше следният: да те поканя на танц, за да обвия ръце около тялото ти. Ето така.
Хейли се плъзна в обятията му.
— Не откривам нито един недостатък в този план.
— После щях да те целуна тук. — Прокара устни по слепоочието й. — И тук. — По бузата. — И тук…
Бавно докосна устата й, докато слетите им устни се превърнаха в центъра на света.
— Толкова силно те желая! — Тя се притисна към него и потърка лице в гърдите му. — Неудържимо е, Харпър, ще полудея…
Той я завъртя в кръг към стъпалата, спря се до тях и я погледна в очите.
— Ела горе с мен.
Хейли отпусна ръката си в неговата и понечи да пристъпи, но задъхано се засмя:
— Краката ми се подкосиха. Дори не мога да кажа дали е от вълнение или от притеснение. Толкова пъти съм си представяла, че съм с теб, но не предполагах, че ще бъда толкова нервна.
— Успокой се… Няма да бързаме.
Сърцето й биеше все по-учестено, но трябваше да спомене за още нещо.
— Знаеш ли, вземам противозачатъчни, но мисля, че… Не съм донесла презервативи.
— Аз ще се погрижа.
— Наистина си предвидил всичко.
— Човек трябва да бъде подготвен.
— Бил ли си скаут?
— Не, но съм излизал с няколко момичета скаути.
Това я накара отново да се усмихне.
Затаи дъх, когато влезе в спалнята. Имаше свещи, които очакваха да бъдат запалени, и лампа с дискретна светлина. Леглото бе готово и върху възглавницата бе поставена една-единствена червена лилия.
Цялата тази романтика бе опияняваща.
— О, Харпър!
— Почакай.
Той обиколи стаята, запали свещите и угаси лампата. След това взе цветето и й го поднесе.
— Донесох ти от тези лилии, защото ми напомняш за тях от самото начало. Никога не съм гледал на друга жена по този начин.
Хейли прокара листенцата по лицето си, вдъхна аромата им и остави лилията.
— Съблечи ме.
Той повдигна ръка, отмести презрамката от рамото й и го докосна с устни. С разтуптяно сърце тя плъзна сакото му надолу.
След миг устните им се срещнаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, а неговите трескаво разтваряха ципа на гърба на роклята й. Ръцете му обходиха голия й гръб, а нейните — гърдите му. Роклята й се свлече на пода и дъхът й спря, когато той се отдръпна назад и остана загледан в нея с възхищение.
Стоеше срещу него по оскъдно червено бельо, проблясващо на светлината на свещите върху гладката й светла кожа. Върху високите й обувки краката й изглеждаха още по-дълги. Тялото му затрепери от желание, вече неописуемо силно.
— Невероятна си!
— Ами, толкова съм кльощава.
Той проследи с пръст леката извивка на гърдите й.
— Ти си стройна и нежна като стъбло на лилия. Ще разпуснеш ли косите си?
Гледайки го съсредоточено в очите, тя бавно отмести шнолите, прокара пръсти през косите си и зачака.
— Невероятна си… — повтори той. Хвана ръката й и я притегли към леглото. Тя приседна, а той застана на колене, за да свали обувките й.
Устните му се плъзнаха нагоре по крака й и я накараха да се вкопчи в ръба на леглото.
— Господи! — простена тя.
Нямаше думи, с които би могла да опише пороя от усещания, който я завладя. Езикът му се плъзна по бедрото й и остави горещи следи по кожата й, докато ръцете му се придвижиха нагоре и докоснаха гърдите й.
С треперещ глас тя прошепна името му и се отпусна на леглото, когато той се надигна и се озова до нея.
Вече можеше да се притисне към него, да отвръща на ласките му, да усеща вкуса му, както и той нейния. Насладата се разля из тялото й, разпалена от нежния допир на ръцете му, от горещите му устни, от учестеното му дишане, докато се притискаха ненаситно.
„Няма да бързаме“, бе казал, но ръцете му нетърпеливо се плъзгаха по кожата й. Гърдите й — малки, стегнати и копринено гладки, тръпнеха под дланите и устните му. Докато жадно вкусваше от тях, тя се изви към него и откри дългата си прелестна шия.
Най-сетне бе негова.
Ноктите й се впиха в гърба му и го накараха да почувства лека, но сладостна болка. След миг бе върху него, докосваше го с устни, жадни като неговите. Тихите й задъхани стонове нахлуваха в съзнанието му като порой.