— Но не си щастлива. Какво ти се е случило? Защо си толкова нещастна?
— Дадох живот. — Завъртя се и положи длани на корема си. — Познаваш силата на това преживяване. Животът нарастваше в мен, роди се от утробата ми. А той ми го отне. Моя син. — Огледа се с блуждаещ поглед. — Моя син. Дойдох за сина си.
— Вече го няма. — Роз бавно се изправи. — Много отдавна. Дядо ми беше добър човек.
— Едно бебе, моето бебе. Малко момченце, малко и сладко. Моето дете. Мъжете са лъжци, крадци и измамници. Трябваше да го убия.
— Детето ли?
Очите й святкаха, ярки и искрящи като диамантите на китката й.
— Не, бащата. Трябваше да намеря начин да убия и него, и цялото му семейство. Да изгоря къщата до основи и да пратя всички ни в ада.
Настъпи вледеняващ студ. Съжалението, което Роз бе изпитвала някога, не можа да го разчупи.
— Какво направи?
— Дойдох през нощта, промъкнах се безшумно. — Докосна устните си с пръст и избухна в истеричен смях. — Няма го. — Завъртя се в кръг, високо вдигнала ръката, на която блестяха диамантите и рубините. — Всичко е изчезнало. Не е останало нищо за мен.
Рязко вдигна глава и втренчи поглед в бебефона, откъдето звучеше плачът на Лили.
— Бебето. Бебето плаче.
Главата й клюмна и тя се свлече на пода.
— Мич! Дейвид!
Роз се втурна през стаята и коленичи до Хейли.
— Зави ми се свят — промълви младата жена и прокара пръсти по лицето си. След това се огледа и потърси ръката на Роз. — Какво става?
— Всичко е наред. Просто полежи за минута. Дейвид! — Роз погледна двамата мъже, които дотичаха в стаята.
— Донеси ни малко вода и бренди.
— Какво стана? — попита Мич.
— Беше като омагьосана, духът на Амелия пак я облада.
— Лили плаче — прошепна Хейли.
— Аз ще отида. — Мич докосна рамото й. — Ще я доведа тук.
— Помня донякъде… Боли ме главата.
— Спокойно, скъпа. Ще те отнесем на дивана.
— Малко съм замаяна — едва успя да промълви Хейли, докато Роз й помагаше да се изправи. — Не усетих какво става. Този път беше по-силно.
Дейвид донесе вода и бренди, седна от другата й страна и сложи чаша в ръката й.
— Ето, пийни си.
— Благодаря. Вече се чувствам по-добре. Само съм поразтърсена.
— Не си единствената — каза Роз.
— Ти разговаря с нея.
— Беше доста интересно.
— Задаваше й въпроси. Не знам как успя да запазиш самообладание.
— Пийни малко бренди — предложи Роз, но Хейли смръщи нос.
— Не ми харесва. А и вече съм по-добре.
— Тогава аз ще пийна вместо теб.
Роз вдигна чашата си и отпи, когато Мич влезе с Лили.
— Дъщеря ми ще поиска сок. Винаги пие сок, когато стане от сън.
— Ще й донеса — каза Мич.
— Не, аз ще й донеса. Ще ми се да се позанимавам с нещо нормално няколко минути. — Тя скочи на крака и двете с Лили протегнаха ръце една към друга. — Ето го моето момиченце. Връщаме се веднага.
Роз стана, когато Хейли излезе от стаята.
— Ще се обадя на Харпър. Трябва да научи за това.
— Аз също трябва да зная — напомни й Мич.
— Ще имаш нужда от бележника и касетофона си.
— Просто седяхме тук и разговаряхме. Тъкмо казвах на Роз, че снощи беше най-вълнуващата вечер в живота ми, и й показвах гривната. И… съжалявам, Харпър, но споделих с нея колко виновна се чувствам, че даде толкова пари заради мен. Разчувствах се. — Хвърли умоляващ поглед към Роз, очаквайки да й вдъхне кураж. — И Амелия просто влезе в мен. Внезапно. Не мога да го опиша съвсем ясно. Сякаш слушах разговора… като дете, опряло чаша на стената, за да подслушва какво се говори в съседната стая. Гласовете звучаха приглушено, като ехо.
— Според мен говореше някак злобно и цинично — започна Роз и им преразказа разговора.
— За нея е било нещо обичайно да получава скъпи подаръци срещу секс. — Мич драскаше в бележника си. — Така е приела гривната на Хейли. Тя не разбира — продължи той, когато чу въздишката й на отчаяние — какво е да проявиш щедрост само заради удоволствието да зарадваш някого. Когато е получавала нещо, било е размяна, никога дар от обич.
Хейли кимна и продължи играта си с Лили на пода.
— Дошла е тук — продължи Мич. — Самата тя е казала, че е дошла през нощта. Искала е да навреди на Реджиналд, а може би и на всички в къщата. Възможно е дори да е имала план. Но не го е осъществила. Можем да предположим, че е била сполетяна от нещо. Казала е, че е останала завинаги.
— Тук е намерила смъртта си — кимна Хейли. — И духът й все още витае в къщата. Да, почувствах нещо. Вече зная точно какво е изпитвала, когато се е случило. Умряла е тук и затова е останала. И все още мисли за детето си като за бебе. Вижда себе си такава, каквато е била, когато го е родила, а вероятно и него.