— Става дума за една гривна от имението на майка ви.
Старицата наклони глава — учтив знак, че се е заинтересувала.
— От имението на майка ми ли?
— Да, госпожо. Случайно купих тази гривна от бижутер, който я е получил оттам.
— Нещо нередно ли има?
— Не, не, госпожо. Надявам се, че може би си спомняте историята на гривната, тъй като много се интересувам от произхода й. Открих, че е изработена около 1890-а. Представлява редица рубинени сърца, обградени с диаманти.
— А, да, спомням си това бижу. Продадох го наскоро заедно с няколко други, които не ми допадаха, затова не виждах смисъл да ги държа в сейфа, където се пазеха от няколко години, след смъртта на майка ми. — Отпи чай, без да откъсва поглед от Харпър. — Любопитен си да узнаеш историята й?
— Да, госпожо.
— Но не желаеш да споделиш защо.
— Вярвам, че някога е принадлежала на моето семейство… поради доста заплетени причини. Когато открих това, реших, че е интересно и си струва времето и усилията да задоволя любопитството си.
— Така ли? Е, и аз мисля, че е интересно. Гривната е била подарена от дядо ми на баба ми през 1893-а по случай годишнина. Възможно е навремето да са били изработени няколко със същия дизайн.
— Да, възможно е.
— Но зад нея наистина се крие необичайна история, ако желаеш да я чуеш.
— Разбира се.
Тя повдигна чинийката със сладки, които бе донесла с чая, и изчака, докато двамата си вземат от тях. След това се облегна назад с лека усмивка.
— Баба ми и дядо ми не са имали щастлив брак. Дядо ми е бил нещо като дребен мошеник. Често играел комар, сключвал съмнителни сделки и обичал компанията на леки жени. Така било поне според баба ми, която доживя до деветдесет и осем години, така че я познавах доста добре. — Стана и взе от една етажерка снимка в тънка сребърна рамка. — Тук са с дядо ми. — Подаде снимката на Харпър. — Портрет, направен през 1891-а. Мошеник или не, очевидно е бил хубавец.
— И двамата са изглеждали добре.
Харпър забеляза, че дрехите, прическите и дори жълтеникавият оттенък на снимката са същите като онези, които Мич бе закачил на работното си табло.
— Била е красавица. — Дейвид вдигна поглед. — Приличате на нея.
— Казвали са ми го. И физически, и по темперамент!
— С явно задоволство тя върна снимката на мястото й.
— Баба ми споделяше кои са били двата най-щастливи дни в живота й. Първият е бил този на сватбата й, когато била твърде млада и наивна, за да знае какво я очаква. А вторият — когато овдовяла, около дванайсет години по-късно, и вече можела да се радва на живота, без да е принудена да търпи мъж, отдавна загубил доверието й.
Отново седна и повдигна чашата си.
— Привлекателен мъж, както видяхте. Чаровен, според всички, които са го познавали, и със завиден успех в комара и тъмните сделки. Но баба ми беше жена с висок морал. Все пак е направила доста компромиси и се е възползвала от успехите на съпруга си, въпреки че не ги е признавала. — Старата жена остави чая и се облегна назад, очевидно доволна, че слушат разказа й с интерес. — Неведнъж е споменавала как при една от пиянските изповеди на дядо ми чула, че подаръкът й по случай годишнина — гривната с рубинените сърца, има съмнителен произход. Била спечелена на комар от търговец на бижута, който ги купувал на безценица от отчаяни хора, изпаднали в нужда и принудени бързо да продадат всичко ценно, което притежават. Често и от крадци, които прикривал.
Тя се усмихна широко на нещо, което внезапно й хрумна.
— Гривната била собственост на любовницата на доста богат мъж и била открадната от една от слугините й, след като той зарязал държанката си. Историята, която баба ми твърдеше, че е чула, е, че жената напълно полудяла, а после безследно изчезнала. — Отново посегна към чашата си и отпи глътка. — Винаги съм се питала дали е истина.
Харпър отиде първо при майка си и коленичи до нея в градината пред къщата. Разсеяно започна да й помага да плеви.
— Чух, че днес си прекъснал работата си за няколко часа — започна тя.
— Исках да свърша нещо. Защо си без шапка?
— Забравих я. Излязох за малко, а се залових с това.
Той свали бейзболната си шапка и я сложи на главата й.
— Помниш ли колко пъти, когато се прибираше от училище и ме заварваше да работя тук, сядаше до мен? После ми помагаше да плевя или засаждам и ми разказваше за неприятностите и победите си през деня?
— Винаги беше готова да ме изслушаш. И мен, и Остин, и Мейсън. А понякога — и тримата наведнъж. Как успяваше?
— Една майка има уши за гласа на всяко от децата си. Тя е като диригент, който чува всеки отделен инструмент от оркестъра — дори при изпълнение на симфония. Какво терзае малкото ми момче този път?