— Права беше за Хейли.
— Опитвам се, това е политиката ми. Но за какво поточно съм права?
— Че не би се съгласила да се пренесе у Лоугън, ако я помоля да го стори.
Роз повдигна вежди и очите й проблеснаха в сянката под козирката.
— Помоли ли я?
— Да, казах й, че така е най-добре. — Харпър сви рамене. — Какво значение има, когато мислиш доброто на някого?
С непринуден смях Роз закачливо докосна бузите му с изцапаните си ръце.
— Истински мъжкар!
— Нали преди минути бях малкото ти момче?
— Моето момче е станало истински мъжкар. Не виждам нищо лошо в това. Понякога ми е забавно, както сега, друг път ми е трудно да повярвам, а в редки случаи не мога да се примиря. Скарахте ли се? Не изглеждахте сърдити един на друг сутринта, когато слязохте заедно за закуска.
— Не, всичко е наред. Ако ти е неприятно да спя с нея в къщата, ще проявя разбиране.
— Значи ще зачетеш светостта на този дом и ще спиш с нея другаде?
— Да, така ще сторя.
— И аз съм спала с мъже в Харпър Хаус, без да съм омъжена. Това не е катедрала, а къща. Колкото моя, толкова и твоя. Щом правиш секс с Хейли, можеш да бъдеш спокоен. Стига да внимавате — добави тя и го стрелна с поглед.
Раменете му потръпнаха — дори след толкова години…
— Вече сам си купувам презервативи.
— Радвам се да го чуя.
— Исках да поговорим за нещо друго. Проследих историята на гривната до Амелия.
Роз широко отвори очи и се отпусна на колене.
— Успял си? Това се казва бърза работа.
— Може и да е съвпадение или късмет, не съм сигурен как, но се получи. Била е купена от имението на Етел Хопкинс. Починала преди няколко години, а дъщеря й решила да продаде част от нещата, които не харесвала или не искала да пази. Мей Фицпатрик каза, че те познава.
— Мей Фицпатрик ли? — Роз притвори очи и мислено прелисти безкрайния списък на познатите си. — Съжалявам, но не мога да се досетя коя е тя.
— Имала е предишен брак. Тогава фамилното й име е било… Айвс.
— Мей Айвс също не ми говори нищо.
— Е, тя каза, че сте се срещали само няколко пъти. Първият е бил на сватбата ти с татко. Била е сред гостите.
— Е, това е интересно, но никак не ми помага. Мисля, че тогава майките ни бяха поканили всички от Шелби Каунти и половината щат Тенеси.
— Познавала е баба Ашби.
Харпър седна до нея на пътеката и й разказа за разговора си с Мей Фицпатрик.
— Колко удивително! — замисли се Роз. — Толкова криволици и обрати и най-сетне парчетата пасват…
— Мамо, тя се досети. Възпитана жена като нея не би го изрекла, но събра две и две и стигна до извода, че Реджиналд Харпър е богатият покровител, подарил гривната на любовницата си. Доста вероятно е да се разприказва.
— Нима мислиш, че ме е грижа? Скъпи, фактът, че прадядо ми е имал държанки, които периодично е захвърлял, и е водел живот, пълен с изневери, няма никакво значение нито за мен, нито за теб. Не носим отговорност за поведението му. И това е нещо, което искрено се надявам Амелия да проумее. — Тя продължи да изтръгва плевели. — Що се отнася до другите му постъпки, които също са непростими, отново нямаме вина. Мич пише книга. Ако ти или братята ти смятате, че доколкото е възможно, тайната трябва да остане в семейството — добре! Но иначе искам да я публикува.
— Защо?
— Ние нямаме вина и не носим отговорност за поведението му. Това е самата истина — каза тя. После се облегна назад и го погледна съсредоточено. — Но мисля, че ако се разчуе, ще можем да кажем, че сме й отдали дължимото. Така ще проявим уважение към своята прабаба, която — независимо от начина си на живот — е била най-малкото унизена и жестоко наранена. — Повдигна ръка и притисна калната си длан към неговата. — Тя е наша кръв.
— Безсърдечен ли съм, щом искам да си отиде веднъж завинаги заради всичко, което причини на теб, а сега и на Хейли?
— Не, но това означава, че двете с Хейли сме ти скъпи. Достатъчно за днес. — Роз изтри ръце в крачолите на работния си панталон. — Ще се сварим в тази жега, ако стоим тук твърде дълго. Ела с мен да поседнем на хладно и да пийнем бира.
— Кажи ми още нещо. — Харпър се загледа в къщата, докато вървяха по пътеката към нея. — Как разбра, че татко е мъжът на живота ти?
— Видях звезди посред бял ден! — шеговито се засмя тя и го хвана под ръка. — Кълна се! Бях толкова млада, а той сякаш сваляше звездите за мен. Но мислех, че е просто увлечение. Разбрах, че сме родени един за друг една вечер, когато разговаряхме с часове. Измъкнах се от къщи, за да се срещна с него. Господи, татко щеше да ме одере жива! Но само си говорихме дълги часове под една върба… Беше юноша, а вече знаех, че ще го обичам цял живот. И наистина е така. Разбрах го, защото седяхме там почти до зори, а той ме разсмиваше и ме караше да мечтая и да тръпна. Не вярвах, че ще мога отново да обикна някого. Но се случи. Все пак никога не ще забравя баща ти, Харпър.