Тогава Харпър Хаус щеше да престане да бъде къща, обитавана от призрак.
Безшумно се придвижи между руините на някогашните конюшни, приближавайки се, доколкото й достигаше смелост. Дланите й бяха влажни, а учестеното й дишане сякаш кънтеше в ушите й.
Сви покрай постройката по посока на звука, очаквайки да изживее миг на ужас и изумление.
Но видя Харпър, гол до кръста и хвърлил тениската си на земята, да копае дупка.
Разочарована, Хейли шумно въздъхна:
— За бога, Харпър, адски ме изплаши! Какво правиш тук?
Той продължи да забива лопатата и да хвърля пръст върху купчината до дупката. Макар и все още разтреперана, тя вдигна поглед към небето и тръгна към него с гневна походка.
Харпър подскочи стреснато, когато Хейли го побутна с пръст по гърба. Сякаш не чул учудения й вик, той рязко се завъртя и повдигна лопатата като бухалка. В последния миг успя да овладее замаха си и изрече куп ругатни, когато я видя как залитна назад и тупна на земята.
— Всемогъщи боже! — Харпър свали слушалките на раменете си. — Защо се промъкваш така по тъмно, по дяволите?
— Не съм се промъкнала, извиках ти! Ако музиката не гърмеше в ушите ти, щеше да ме чуеш. Едва не ме халоса с тази лопата! — Хейли избухна в нервен смях, но опита да се овладее. — Да можеше да видиш физиономията си — така ококори очи!
Тя сложи ръце пред лицето си и сви пръсти като пред огромни очни ябълки. А после отново не можа да сдържи смеха си, когато той изръмжа срещу нея.
— Добре, добре, спокойно — рече тя помирително. — Но можеш поне да ми помогнеш да се изправя, след като ме повали на земята.
— Не съм те повалил, но малко оставаше…
Подаде й ръка и я издърпа.
— Взех те за Реджиналд, който копае гроба на злочестата Амелия — призна си Хейли.
Харпър поклати глава, подпря се на лопатата и втренчи поглед в нея.
— И какво, реши да му помогнеш ли?
— Е, трябваше да проверя. Впрочем какво правиш тук по мръкнало, каква е тази дупка?
— Още е светло!
— Самият ти каза, че е тъмно, когато ми се разкрещя. Какво правиш?
— Играя бейзбол.
— Не виждам причина да се заяждаш. Аз съм тази, която едва не се гътна от страх.
— Извинявай. Удари ли се?
— Не. Ще засадиш дръвче ли? — Най-сетне Хейли забеляза върбовата фиданка. — Защо точно тук, Харпър, и защо по това време?
— За мама е. Днес ми разказа как една нощ се измъкнала от къщи, за да се срещне с баща ми. Седели под върба, която се намирала тук, и разговаряли с часове. Тогава се влюбила в него. На следващия ден дървото било поразено от гръм. Амелия го е направила… — каза Харпър и извади поредната лопата пръст. — Или поне е доста вероятно да е била тя. Затова реших да засадя нова върба на същото място.
Хейли остана мълчалива, докато той оглеждаше дупката и корените, вързани в чувалче. Сетне Харпър отново загреба пръст.
— Това изпълва сърцето ми с умиление — въздъхна тя. — Мога ли да ти помогна, или държиш да го засадиш сам?
— Дупката е почти готова. Сега заедно ще поставим фиданката.
— Никога не съм засаждала дръвче.
— Както виждаш, дупката трябва да е широка три пъти колкото чувалчето, но не по-дълбока. Нужно е достатъчно място около корените, за да се разпрострат. — Той взе дръвчето и го положи в дупката. — Как ти се струва?
— Чудесно е.
— Сега леко разхлаби чувалчето и го дръпни надолу, за да видим докъде е стигала пръстта. Но преди това включи онова фенерче ей там, защото вече наистина се стъмни. Трябваше ми малко време да набавя всичко необходимо.
Хейли включи фенерчето, приклекна и го насочи в дръвчето.
Харпър насипа около стъблото пръст, малко над корените.
— Трябва да го засадим на същата дълбочина, докъдето е била пръстта в чувалчето — рече той. — Има няколко стърчащи коренчета за подрязване. Подай ми градинарските ножици.
Тя посегна към тях и въздъхна:
— Шумът от копаене на дупка за дръвче е същият като от копаене на гроб.
Харпър я изгледа учудено.
— Виждала ли си някого да копае гроб?
— Само във филмите.
— Добре, ще запълним дупката и малко ще отъпчем почвата. Нямам други ръкавици, вземи тези.
— Недей! — Хейли махна с ръка, когато той понечи да свали своите. — Няма страшно, ако се поизцапам. Добре ли се справям?
— Да, чудесно. Просто запълвай и отъпквай навътре към стъблото, като оставяш лека вдлъбнатина по края.
— Обичам допира на пръстта.
— Знам за какво говориш. — Когато най-сетне привършиха, той извади ножчето си, отряза стърчащите над пръстта краища на чувалчето и се изправи. — Ще го полеем обилно, като сипваме вода в улея около могилката, ето така.
Довлече една от пълните кофи, които предварително бе донесъл, и кимна, щом тя повдигна другата.