Выбрать главу

— Не е същото.

— Ако не се познавахме и го бе видяла да ме целува, как щеше да се почувстваш?

— Преди или след като си представя как изтръгвам дробовете ти през носа?

— Ах, колко си жестока! Не твърдя, че ти е било приятно да видиш тази сцена, а че вероятно си я изтълкувала погрешно. Казвам го, защото познавам Харпър.

— Намекваш ми, че твърде много драматизирам ли?

— Искам да кажа, че на твое място бих поискала да се уверя със сигурност.

— Спал е с нея. Добре, добре — промърмори Хейли, когато срещна втренчения поглед на Стела. — Вярно — миналото си е минало. Но тя е толкова секси. Има страхотно тяло и тъмни екзотични очи. А и изглежда доста изтънчена. О, по дяволите!

— Трябва да поговориш с него. Искаш ли да оставиш Лили при мен?

— Не. — Хейли издаде дълга въздишка. — Време е за вечерята й, а и ако я взема със себе си, е по-малко вероятно да се разкрещим един на друг.

— Добре. После можеш да ми се обадиш, да разкажеш как е минало. Или да се върнеш тук. Ще отворя онази кутия сладолед „Бен енд Джерис“.

— Както съм гневна, бих изяла половината.

Държеше Лили за ръка, когато почука на вратата на малката къща. „Скоро е взел душ“, забеляза Хейли, когато й отвори. Косите му все още бяха влажни. Но ако можеше да съди по мрачния израз на лицето му, не се бе охладил.

— Искам да поговорим — припряно каза Хейли. — Ако имаш време.

Харпър само се наведе и повдигна Лили, която вече бе обвила ръчички около крака му. Обърна се, без да каже нито дума на майка й, и я понесе към кухнята.

— Здравей, хубавице. Да видим какво имаме тук.

С една ръка отвори шкафа, извади две пластмасови купички и затършува в чекмеджетата за голяма лъжица. Остави ги и свали детето на пода, когато то радостно се разшава в ръцете му.

— Хейли, искаш ли нещо за пиене? — попита той.

— Не. Но искам да те попитам…

— Аз ще пийна бира. Мляко или сок за Лили?

— Не съм донесла чашката й.

— Имам една подобна.

— О! — Този факт трогна сърцето й. — Може да пийне сок, но трябва да го разредиш.

— Виждал съм как се прави. — Разбърка сока в чашката и я подаде на Лили. Извади една бира и отпи голяма глътка.

— Исках да попитам… Не, исках да ти кажа, че макар и да не сме си давали никакви обещания, според мен да спя с някого е достатъчна форма на обвързване. И достатъчна причина да се почувствам засегната, ако видя мъжа, с когото спя, да флиртува с друга жена.

Харпър бавно и замислено отпи нова глътка.

— Знаеш ли, ако беше започнала така, нямаше да ме обидиш и ядосаш толкова. Ще повторя, че флиртувах с Дори, но не по начина, по който твърдиш.

— Ако сваляш така всяка срещната…

— Не съм я свалял. Внимавай, че отново ще ме ядосаш. Ако искаш да узнаеш истината, защо не попиташ?

— Неприятно ми е да изпадам в това унизително положение.

— Е, на мен също. Ако желаеш нещата да останат така, трябва да си спретна нещо за вечеря. Пропуснах обяда.

— Добре. — Хейли се наведе да вземе Лили, но се спря. — Защо си толкова суров?

— А ти защо изпитваш такова недоверие?

— Видях ви. Тя те прегръщаше, пъхаше ръце в джобовете ти и докосваше задника ти. А ти явно нямаше нищо против, Харпър.

— Е, добре, имаш право. Често го е правила, затова днес не обърнах особено внимание. Бях твърде зает с мисълта как да й кажа, че между нас не може да има нищо повече от приятелство, защото се виждам с друга.

— Колко време е нужно, за да й го кажеш?

— Когато една жена е сложила ръце на задника ти, малко по-дълго, отколкото при други обстоятелства! — тросна се той.

Хейли отвори уста, но повдигнатите му вежди я накараха да замълчи.

— Може би съм й позволил твърде много, Хейли. Но й казах истината, преди да влезеш.

— Преди? Но… вие не изглеждахте смутени дори за миг! А бяхте толкова… — Тя размаха ръка, търсейки точната дума. — … интимни. Ти я целуна, когато я изпрати до колата й.

Той присви подозрително очи.

— Гледала ли си ни?

— Не. Всъщност — да. И какво от това?

— Жалко, че не си успяла да ми сложиш подслушвателно устройство, защото тогава този разговор щеше да е излишен.

Хейли скръсти ръце и спокойно прие обидната му реплика.

— И аз няма да се извинявам за поведението си.

— Добре. Но първо, защо трябваше да изглеждам смутен? Не вършех нищо, за което да се чувствам виновен. Второ, Дори обича да интимничи с хората. Може би затова е добра във връзките с обществеността. Да, целунах я, преди да си тръгне, и може би отново ще я целуна при следващата ни среща. Харесва ми, имаме общи спомени. Запознахме се в гимназията, после постъпихме заедно в колеж… Но престанахме да бъдем двойка след по-малко от година. За бога, Хейли, всичко приключи още в колежа! Останахме си приятели. Ако не си твърде заслепена от ревност, може би и ти ще се сприятелиш с нея.