— Ще ме разплачеш.
— Е, прекарай известно време в ръчно опрашване и наистина ще се разплачеш — пошегува се той. — Не е работа, която бързо носи удовлетворение.
— Много искам да опитам.
— Тогава ще се заемем с това. Какво ще кажеш, малката? — попита той Лили. — Искаш ли да имаш свое цвете?
Детето взе зърно фасул с тънките си пръстчета и внимателно го пусна на пода.
— Определено обича цветята повече, отколкото зеленчуците. Това е знак, че е приключила с вечерята. — Хейли стана. — Ще я изкъпя.
— Аз ще свърша тази работа.
Тя се засмя и откачи таблата за хранене от столчето.
— Къпал ли си дете някога?
— Не, но мен са ме къпали. Просто напълваш ваната, пускаш го вътре и му даваш сапуна. После го изваждаш и подсушаваш, след като си изпил още една бира. Шегувам се — каза Харпър, когато Хейли ококори очи. После разкопча каишките на Лили и я повдигна от столчето. — Мама ме смята за кръгъл идиот относно къпането. Да й покажем!
— Добре, но…
— Хейли, защо не се отделяш от нея дори за секунда? Непрекъснато я държиш под око. Топла вода, но не гореща, дрън-дрън — продължи да си мърмори той, докато се отдалечаваше. Лили весело помаха за довиждане над рамото му.
Хейли надникна в банята три пъти, но се постара да остане незабелязана.
Когато приключи с разтребването на кухнята, Лили вече тичаше, зачервена и напудрена, само по памперса си. „Някои мъже се държат толкова естествено с деца“, помисли си тя. Очевидно Харпър бе един от тях.
— Каква е следващата точка от дневния ред?
— Обикновено я оставям да си поиграе още час, докато се умори. После прочитаме приказка или част от някоя книга, ако стои мирна достатъчно дълго. Харпър, не искаш ли да се отървеш от нас?
— Не, надявам се да останете. Ще сглобя сгъваемото креватче в стаята за гости, та ако се събуди, да я чуем. А ти можеш да се настаниш при мен. — Хвана ръцете й и ги доближи до устните си. — Искам да бъдем заедно тази нощ.
— Харпър… — Хейли се отдръпна, забърза след Лили и се спря в хола, когато малката се втурна към купчина пластмасови камиончета и колички. — Откъде се взеха тези неща?
— Бяха мои. Човек запазва някои от играчките си. Представи си го като малко момче, играещо с камиончета. Сигурно е издавал звуци, подобни на бръмчене, както правеше нейното дете сега.
— Харпър, толкова ми е трудно…
— Кое е трудно?
— Да не загубя ума си от любов към теб.
Той замълча за миг, а после я накара да се обърне с лице към него.
— И какво, ако това стане?
— Ето кое не зная. Разбираш ли? — Гласът й затрепери и тя преглътна, за да го овладее. — Твърде сложно е. Връзката ни започна едва преди няколко седмици, а оттогава се случиха толкова много неща. Не зная какво искаш, какво търсиш…
— И аз все още не съм наясно.
— За теб така е добре, Харпър. Но ако те обикна още по-силно? Какво ще стане, ако твоето желание е да прекараш шест месеца в Белиз и да се печеш по плажовете? Трябва да мисля за Лили. Не мога…
— Хейли, ако исках да се шляя по плажовете, предполагам, че досега щеше да го разбереш.
— Знаеш за какво говоря.
— Добре, ами ако аз се влюбя до полуда в теб, а ти решиш да се върнеш в Литъл Рок с Лили и да откриеш свой градинарски център?
— Не мога…
Харпър вдигна ръка.
— Разбира се, че можеш. Това е риск, който всички хора поемат, когато се обвързват. Влюбваш се, ала желанията на другия не съвпадат с твоите.
— Значи смяташ, че трябва да бъдем разумни? Да действаме стъпка по стъпка.
— Бихме могли.
— А ако аз не искам да бъда разумна? — раздразни се тя. — Ако в този момент ти кажа, че съм влюбена в теб? Какво ще направиш?
— Не съм сигурен, щом си толкова ядосана.
— Разбира се, че съм гневна! — Хейли тръсна ръце. — Влюбена съм в теб! А ти искаш да бъдем разумни, да не бързаме… Позицията ти никак не ми допада.
Харпър се смяташе за бавно загряващ мъж с избухлив нрав, който през повечето време успява да владее. Запита се какво го привлича така силно в жена, чиито настроения се менят всяка минута.
Това навярно бе доказателство, че в любовта няма никаква логика.
— Вместо да нареждаш като латерна, трябваше да ме изслушаш. Казах, че бихме могли да сме разумни. Да действаме стъпка по стъпка. Но тъй като аз също съм лудо влюбен в теб, не намирам това за страхотна идея.
— Първо говориш романтично като във филмите, после правиш нещо толкова мило — като да изкъпеш момиченцето ми… И искаш да бъда разумна? Какво очакваш от мен, когато… — Тя затаи дъх, после въздъхна дълбоко, докато той се взираше в нея с неустоимата си усмивка. — Всъщност какво ми каза?