Бедрата й го притискаха все по-силно, като затягаща се примка. Беше тялото на Хейли, но той знаеше, че в него не е тя. В гърдите му се надигна отвращение.
— Престани!
Тя повдигна ръка и онази, която бе в нея, сластно се засмя:
— Искаш ли да узнаеш какво е истинска наслада? Ще ли ти се да те яздя като пони, докато се…
Отблъсна я, но тя продължи да се смее, изтегната гола на примигващата светлина.
— Амелия, остави я на мира! Нямаш никакви права над нея — кресна Харпър.
— Нито пък ти. Над никоя от нас. Тя и аз сме едно.
— Не, не сте! Тя не търси лесния начин. Тя е сърдечна, силна и честна.
— И аз можех да бъда. — В очите й се изписа съжаление, което прерасна в мъка, в копнеж. — Мога да бъда. Аз знам по-добре от нея какво мога да постигна с това тяло.
Притисна се към него и започна да шепне възбуждащи предложения в ухото му.
Завладян от надигащата се паника, Харпър я разтърси.
— Хейли, по дяволите, Хейли! Ти си по-силна от нея, не й позволявай това. — Въпреки че все още го гледаше с чужди очи и устните й бяха леденостудени, той нежно я целуна. — Обичам те, Хейли, обичам те. Върни се при мен.
Улови мига, когато това стана, и силно притисна разтрепераното й тяло.
— Харпър?
— Шшт, спокойно.
— Тя беше… О, господи! Не бях аз, не исках да изрека тези неща…
„Този път утехата не е достатъчна“, помисли си той.
— Искам само теб. — Устните му се плъзнаха по лицето й и ръцете му отново започнаха да я докосват с топлота. — Да бъдем само ти и аз. Няма да й позволим да развали това. Погледни ме.
Сграбчи китките й и се надигна към нея.
— Погледни ме — повтори той. — Остани с мен!
Студът изчезна и отново стана горещо. Радостта прогони ужаса. Останаха заедно. Слети.
Хейли все още не можеше да проговори, когато той вече лежеше, отпуснал глава на корема й. Навън шумоленето на листата бе стихнало и се чуваха само щурците. Тя усещаше огън, който я изгаряше отвътре, и не долавяше границата между изумлението и страха, между страха и срама.
Харпър леко докосна кожата й с устни и се надигна.
— Ще донеса вода и ще нагледам Лили.
Искаше й се да го засипе с порой от думи. Отчаяни молби да не я оставя сама нито за миг. Но това беше глупаво и недопустимо. Не би понесла да бъде държана под око във всяка минута. Още по-непоносима бе мисълта той да се почувства задължен да бди над нея, очаквайки Амелия отново да използва тялото й.
Изправи гръб, притисна колене към гърдите си и опря чело на тях.
Остана така, докато той се върна и седна до нея на ръба на леглото.
— Харпър, не зная какво да кажа…
— Ти нямаш вина. А и успя да я прогониш или да й надделееш — не проумявам как го направи.
— Как можеш да ме докосваш след всичко това?
— Нима мислиш, че бих я признал за победителка?
Доловила едва сдържания гняв в гласа му, тя вдигна глава.
— Ти беше в мен, когато… Тръпки ме побиват.
Харпър й подаде чаша вода.
— Беше разтърсващо и за двама ни — тежко въздъхна той. — И нещо като кръвосмешение за мен. Господи, никой не е стигал до такава близост с прапрабаба си.
— Тя не гледаше на теб по този начин. Но не знам дали това е утеха. — Потискайки нова хладна тръпка, Хейли му върна чашата. — Като че ли виждаше Реджиналд. Беше… бях толкова възбудена, а изведнъж тази безумна ярост. В нея имаше нещо вълнуващо. Нещо мрачно. После всичко се сля в едно. Тя и аз, ти и той. Беше неудържимо. Когато каза, че ме обичаш, се вкопчих в думите ти като в спасителна сламка.
— Опита се да ни използва, ала не й позволихме. — Харпър остави чашата и легна до Хейли, за да я прегърне. — Всичко ще се оправи.
Но дори докато лежеше, притисната в закрилническата му прегръдка, тя не можа напълно да повярва в това.
Харпър смяташе, че Мич трябва да знае за всеки инцидент, свързан с Амелия. Дори ако се бе случил с Хейли в леглото.
Беше му неловко, но поне щеше да бъде разговор между мъже на четири очи. Информацията трябваше да стигне и до майка му, но предпочиташе да я предаде чрез съпруга й.
— Колко време продължи? — попита Мич.
— Може би около две минути. Макар че ми се стори по-дълго предвид обстоятелствата.
— Не е била агресивна, така ли?
— Не, но нали разбираш… — Харпър замълча за миг и насочи вниманието си към работната маса в библиотеката. — Не всяко сексуално посегателство е свързано с насилие, но все пак… Както и да е, за мен беше като изнасилване, издевателство… „Докато си в тялото ми, имам власт над теб“.
— Връзва се с психологическия й профил, който изградихме досега. За нея е непонятно, че докато вие с Хейли правите секс, движещата сила не е плътската наслада. Сигурно адски ви е разтърсила.