Харпър кимна. Все още усещаше горчив привкус от преживяното.
— Какво още трябва да разберем, за да сложим край?
— Иска ми се да можех да ти отговоря. Стигнахме до името й и трагедията, която е преживяла. Знаем, че ти си неин потомък, че бебето й е било отнето, и предполагаме, че е станало без съгласието й. Или след като го е дала, е размислила. Знаем, че е дошла в Харпър Хаус, и трябва да повярваме, че тук е намерила смъртта си. Може би е нужно да открием и как, но няма гаранции.
Харпър никога не бе разчитал на гаранции нито в живота, нито в работата си. Бе загубил баща си на седемгодишна възраст, което бе разсеяло илюзиите му за сигурността на традиционното семейство. Работата му бе низ от експерименти, преценени рискове, усвояване на умения и чист късмет. Никое от тези неща не гарантираше успех.
Той смяташе провала в най-лошия случай за отлагане, а в най-добрия — за поредна стъпка по пътя.
Но нещата бяха доста различни, когато ставаше дума за жената, която обичаше, за нейната съдба…
Спомни си това, когато я завари да полива разсад.
Бе облечена с къси памучни панталони и горнище, които бяха като лятна униформа в градинарския център. Беше обула тънки платнени чехли, все още сухи, а лицето й се криеше под козирката на рекламна шапка.
Стори му се доста тъжна и замислена. Оказа се прав: при небрежния му поздрав тя едва не подскочи от земята.
— Изплаши ме, за бога!
— Така ти се пада, щом поемаш странични задачи в работно време. Като заговорихме за това, ще се заловя с хибридите. Малко помощ не би ми била излишна.
— Все още ли искаш да го направиш?
— Защо не?
— Предположих, че ще размислиш и ще предпочетеш да стоиш далеч от мен за известно време.
Той бавно се приближи и я целуна.
— Уверявам те, че грешиш.
— Очевидно е така. За мой късмет.
— Ела, когато приключиш тук. Вече казах на Стела, че ще те отмъкна за малко.
Харпър прекара времето в подготовка за работата: подреди инструментите и избра подходящи растения; записа вида, името и характеристиките на желаното ново цвете във файловете си в компютъра.
Трябваше да забрави за слушалките, защото нямаше да работи сам, и смени Бетховен с Лорийна Маккенит. Предполагаше, че растенията ще се чувстват добре, а за самия него щеше да е доста по-приятно.
Когато Хейли влезе, тъкмо бе посегнал да извади кутийка кока-кола. Взе две.
— Много е вълнуващо.
Подаде й напитката.
— Първо ми кажи какво знаеш за хибридите.
— Това е като да си имаш мама и татко, двама родители. Две различни растения от една и съща или различни… групи. Как се наричаха?
— Семейства.
— Да. И така, избираш онези с най-устойчиви характеристики и ги кръстосваш чрез ръчно опрашване. Прашец от едното, пренесен върху другото… нещо като секс.
— Не е зле. Ще използваме прашец от тази нискостеблена лилия. А тази разновидност ще бъде растението за опрашване. Сложил съм предпазно покривало, за да няма намеса от насекоми, а сега ще отстраним тичинките, преди да се самоопраши. Засадих тези лилии през миналата зима, за да се развият.
— Обмислял си тази идея от доста време.
— Горе-долу откакто се роди Лили. Както и да е, първо ще поработим върху растението, от което ще вземем прашец. Знаеш ли как?
— Гледала съм как го прави Роз.
— Този път ти ще опиташ. Вече отрязах това малко над разклонението, виждаш ли? Стояло е натопено във вода и вече е напълно разтворено. Виждаш ли как са цепнати прашниковите торбички? Прашецът е готов.
— Значи си се погрижил за прелюдията.
— Това е една от малкото ми дарби.
Давайки си вид на безкрайно впечатлена, тя премигна кокетно.
— Ти си на ход — рече той.
— Господи, трябва да отскубна венчелистчетата, нали?
— С бързо и леко усукване, докато прашниковите торбички останат голи.
— Така ли?
— Точно така — каза Харпър, следейки с поглед всяко нейно движение. — Само внимавай да не нараниш прашниците. Да, добра работа, сръчни ръце.
— Нервна съм. Не искам да проваля всичко. — Бързите й безпогрешни пръсти откъсваха венчелистчетата едно по едно.
— Ще се справиш, а и да не успееш, ще вземем друго.
— Добре ли е така?
— Как ти изглежда?
Хейли прехапа устни.
— Малките прашникови торбички са съвсем оголени.
— Следваща стъпка. — Той взе чиста четчица от камилски косми. — Трябва да събереш прашеца. Използвай тази, прокарай я по прашниците. Ще сложим прашеца в суха кутийка за съхранение. Виждаш ли, като пух е. Това означава, че е узрял. Ще поставя етикет.
— Забавно е. Човек не би повярвал, че в гимназията бях кръгла нула по ботаника.