Погледна отражението си в лъскавото огледало, докато стоеше срещу него със сребристата рокля. Разпери пръсти върху леката издутина, сякаш за да защити това, което е вътре.
В нея имаше нещо живо…
Нейният син.
Хейли ясно запомни всичко. Дори на сутринта тези сцени не бяха просто откъслечни спомени от сън.
— Мисля, че беше нещо като молба за съчувствие. По-скоро, за разбиране.
Тя задържа чашата си с две ръце, докато пиеше кафе в кухненския ъгъл.
— Какво те кара да смяташ така? — Мич бе взел бележника и касетофона си, както го бе помолила. — Обърна ли се лично към теб по някакъв начин?
— Не, защото не беше тя, а самата аз. Сякаш бях и двете едновременно. Не сънувах, а бях там. Чувствах, виждах и мислех. Не ми показа сцената, а ме накара да я изживея. Ако звучи достатъчно смислено.
— Хапни си яйца, сладурче — подкани я Дейвид. — Изглеждаш изтощена.
Хейли послушно набоде едно парченце.
— Беше красива. Не както сме я виждали друг път. Свежа, убийствено секси… извинете за израза. В главата й — или в моята — се въртяха толкова неща: раздразнение заради промените във фигурата й и неприятните усещания; планове как да изкопчи още нещо от Реджиналд; изненада от реакцията му на новината за състоянието й; презрение към мъжете като него и съпругите им, завист и алчност… Всичко това се смесваше и ставаше адски объркано. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Мисля, че вече беше малко луда.
— И как те накара да приемеш това като молба за съчувствие? — попита Харпър. — Кой би съжалил жена като нея?
— Почувствах промяната. Бебето помръдна, усетих удивлението, внезапното осъзнаване, че нося живот в себе си. Последва вълна на обич. В онзи миг започна да гледа на него като на своя рожба. Не като на средство за постигане на целите й, а като на дете, което обича. — Хейли погледна към Роз. — Това искаше да ми покаже. Обичах детето си, исках го. А мъжът, способен да използва жена като мен по този начин, ми го отне. Беше сложила гривната, онази със сърцата. Докоснах я. Не мисля, че е била добър човек, определено не я е било грижа за другите. И още тогава, преди да я сполети нещастието, е била неуравновесена. Но обикна детето, искаше го. Мисля, че това, което ми показа, е истина. Разкри го точно на мен, защото повече от всички бих могла да я разбера. Да, съжалих я.
— В съчувствието няма нищо лошо — каза Мич. — Но не преставай да бъдеш нащрек. Тя те използва, Хейли.
— Зная и няма да се дам. Може да ми е жал за нея, но не съм длъжна да й имам доверие.
Дните отминаваха. Хейли живееше в очакване на следващия ход, следващото преживяване, но горещият август кротко отстъпи място на септември. Най-вбесяващата случка бе повреждането на старата й кола на път от работа към детегледачката, след което най-сетне проумя, че е крайно време да я замени с нова.
— Не става дума само за пари — каза тя на Харпър, докато вървеше с количката на Лили през автосалона за употребявани автомобили. — Това е една от последните ми връзки с детството. Баща ми я купи втора ръка. На нея се научих да карам.
— Ще отиде на добро място.
— За бога, Харпър, и двамата знаем, че отива в автоморгата. Горката старица. Но трябва да съм разумна — не бива да возя Лили в трошка, на която не може да се разчита. Ще извадя голям късмет, ако онзи търговец, който се зае да я оцени, не се върне да ми каже, че му дължа пари, защото съм му я натресла.
— Остави това на мен.
— Не! — настръхна Хейли, спря до едно комби и ядно ритна гумите му. — Знаеш ли какво мразя? Отношението на всички търговци на коли към жените като към празноглави кукли само защото между краката им липсва нещо. Като че ли в това нещо се съхранява цялата информация на тема автомобили.
— За бога, Хейли! — Харпър едва се сдържа да не прихне.
— Истина е. Вече направих проучване. Знам точно какво търся и каква е най-изгодната цена. Ако някой не желае да преговаря с мен, ще отида при конкурентна фирма.
Спря се до кола седан, прокара едната си ръка по бронята, а другата размаха пред лицето си.
— Всемогъщи боже, каква жега! Сякаш всички течности в тялото ми врят.
— Изглеждаш малко бледа. Какво ще кажеш да влезем вътре, да поседнем за минута?
— Добре съм, просто съм уморена. Дори когато спя, съм нащрек, както през първите няколко седмици след раждането на Лили. Затова съм намръщена и раздразнителна. Ако ти се сопвам от време на време, просто не ми обръщай внимание.
Той обгърна раменете й, опитвайки да я успокои.
— Не се тревожи за това!
— Благодаря ти, че дойде с мен днес, наистина. Но не мисли, че се нуждая от помощта ти.
— Купувала ли си някога кола?
Хейли извърна глава към него, погледна го гневно и продължи напред, бутайки детската количка.