— Не. — Притисна чантата към гърдите си, сякаш бе безценен къс злато. — Сама ще отнеса тези неща горе. И ще отида до тоалетната, стига да нямаш нищо против.
— И на мен често ми се налага.
Осъзнала, че се държи грубо, прокара ръка по лицето си.
— Извинявай, не съм в настроение.
— Още нещо, което често се случва и на мен. — Дейвид извади от джоба си отворено пакетче бонбони и избута с палеца си черешово драже до отвора. — Но както се казва, горе главата!
Тя се усмихна и взе дражето.
— Да видим дали сладкото ще подобри настроението ти — каза той, когато Хейли пъхна бонбона в устата си. — Не мога да не се тревожа за теб, скъпа.
— Знам. Ако не се върна след петнайсет минути, повикай специалния отряд.
— Обещавам.
Тя забърза по стълбите и изсипа съдържанието на чантата върху леглото си… За бога, бе забравила памперсите. Мислено изруга, грабна теста за бременност и се втурна в банята.
За миг се изплаши, че няма да може да намокри лентичката. Такъв бе късметът й. Опита да се окуражи.
Започна да вдишва и издишва дълбоко. Добави и една молитва за всеки случай.
След няколко секунди, все още усещайки сладостта на черешовото драже, втренчи поглед в оцветената ивица. На нея съвършено ясно се четеше: „Бременна“.
— Не! — изпищя тя, грабна лентичката и я разклати като термометър, сякаш се надяваше след това движение всичко отново да бъде нормално. — Не, не и не!
Погледна надолу и удари с юмрук по корема си под пъпа. Сетне седна върху капака на тоалетната чиния и закри лицето си с ръце.
Въпреки че би предпочела да се сгуши под мивката и да не излезе оттам през следващите девет месеца, нямаше много време за самосъжаление. Наплиска се със студена вода, за да се поободри.
— Да, браво, плачи сега! — укорително си каза тя. — Това ще промени положението и когато отново направиш глупавия тест, на проклетата лентичка ще пише: „Спокойно, Хейли, не си бременна“. Трябва само да поседиш на капака десет минути. Идиотка! — Преглътна напиращия нов порой от сълзи и се погледна в огледалото. — Играчка-плачка, сега ще си плащаш! Трябва да се справиш с последиците.
Малко грим помогна. Още по-ценни бяха слънчевите очила, които извади от чантата си.
Пъхна кутийките от теста за бременност на дъното на чекмеджето с бельо. Пръстите й трепереха като на наркоманка, която бърза да скрие скъпоценната си доза.
Когато излезе, Дейвид вече бе пред вратата.
— Тъкмо щях да обявя тревога.
Хейли го изгледа с недоумение.
— Какво?
— Да повикам специалния отряд, скъпа. Забави се повече от петнайсет минути.
— Извинявай. Просто… извинявай.
Той понечи да се усмихне и нехайно махна с ръка, но миг след това лицето му придоби сериозно изражение.
— Не, няма да се преструвам, виждам, че си плакала. Какво има?
— Закъснявам за работа. — Докато изричаше думите, гласът й затрепери и секна.
— Няма да свърши светът. Първо ще поседнем. — Дейвид хвана ръката й и я задърпа, докато седна на стълбите. — И ще споделиш терзанията си с чичко Дейвид.
— Терзания ли? Просто съм загазила. — Нямаше намерение да казва нито на него, нито на когото и да било. Поне докато намери време да помисли, да вземе решение. Планираше да зарови глава в пясъка за няколко дни. Но когато той обгърна раменете й, думите се изтръгнаха от устата й: — Бременна съм.
— О! — Ръката му се плъзна по рамото й. — Е, в такъв случай дори тайните ми запаси от страхотни шоколадови сладки няма да помогнат.
Хейли извърна глава и потърка нослето си в рамото му.
— Аз съм нещо като размножителна бомба, Дейвид. Какво ще правя сега, по дяволите?
— Това, което е най-добро за теб. Между другото сигурна ли си?
Хейли се надигна от стъпалото и извади лентичката от джоба си.
— Какво пише тук?
— Че пиленцето е кацнало. — Той леко повдигна брадичката й. — Как се чувстваш?
— Гади ми се и съм изплашена. Като пълна глупачка! Ползвахме предпазно средство, Дейвид. Не сме го правили като двама загорели тийнейджъри на задната седалка на стар шевролет. Сигурно съм свръхплодовита!
Той се засмя, а после отново притисна рамото й.
— Извинявай, знам, че за теб не е никак смешно. Но да се успокоим и да преценим положението. Влюбена си в Харпър, нали?
— Разбира се, но…
— И той е влюбен в теб.
— Да, но… О, Дейвид, връзката ни тъкмо започваше. Може би съм си представяла, че някой ден ще се случи. Но все още не сме кроили никакви планове за бъдещето. Дори не сме разговаряли.
— Това само ще ускори нещата, скъпа. Сега ще започнете да разговаряте.
— Нима има мъж на света, който не би се почувствал като уловен в капан, когато една жена дойде при него и му каже, че е бременна?