— Не знаем дали някой е бил тук.
— Значи нещо в апартамента може да е отровно.
— Да.
— Или пък е свръхдоза и е търсела хапчета в чантата си — замислено казва ченгето, без да помръдне от вратата. — Може би трябва да огледам банята. — Той поглежда към открехнатата врата вляво от леглото, но не тръгва нататък.
— Най-разумно е да не го правите, а и трябва да останете с мен — казвам и набирам номера на Бентън.
— Имахме един смъртен случай миналата година. Жена, която взела свръхдоза силни болкоуспокояващи. Приличаше доста на това. Нищо не липсваше, само беше разхвърляно, защото е търсила, хапчета в чантата си и чекмеджетата. Лежеше мъртва на леглото, напряко върху завивките. Красиво момиче. Опитвала се да стане танцьорка, но се пристрастила към хапчетата.
Натискам бутона за обаждане и се втренчвам в банята, но не тръгвам към нея. През открехнатата врата нахлува светлина. Лампите до леглото светят, както и тази в банята. Джейми въобще не си е лягала снощи. Или пък е станала в някакъв момент.
— Казаха, че било нещастен случай, но според мен ставаше дума за самоубийство. Приятелят й тъкмо я зарязал. Имала си проблеми — продължава да дрънка ченгето.
— Луси не бива да влиза тук — казвам на Бентън в мига, когато отговаря, а той знае какво означава това и мълчи. Нямам представа какво би могъл да каже на Луси сега.
Тя ще научи истината, ако вече не я знае. Въпросът има само два възможни отговора. Джейми или е мъртва в дома си, или не е, а Луси вече е наясно. Сигурно се досеща още в този миг, докато Бентън слуша онова, което му разказвам. А той няма да направи нищо, за да разсее страховете й. Поглед, усмивка, жест, които да разсеят напрежението и да я успокоят. Убедена съм, че той не й предлага нищо, а стои неподвижно, вторачен в една точка, и ме слуша внимателно. Луси осъзнава най-страшното, но не знам какво да направя по въпроса, а и не мога да изляза навън при нея. Трябва да се занимавам със случилото се тук. Трябва да се занимавам с Джейми. А и с това, което предстои.
Поглеждам тялото й на леглото, разтворения халат, усукан около краката й. Под него е гола, а не мога да понеса мисълта, че червенокосият полицай до вратата или някой друг ще я види така. Но не трябва да я пипам. Не трябва да пипам абсолютно нищо. Стоя близо до прозореца. Не обикалям из стаята и не се приближавам до леглото.
— Моля те, остани с Луси, а аз ще се върна при вас веднага щом мога — казвам на Бентън. — Ако намериш начин да я върнеш в хотела, ще се видим там. Това може би е най-добрият план. За нея не е добре да стои тук, а ти не можеш да направиш абсолютно нищо. Не тук и не сега. Моля те, просто се погрижи за нея.
— Разбира се.
— Ще се видим в хотела.
— Добре.
Казвам му, че няма да е лошо да смени стаите. Искам апартамент с кухня, ако е възможно. Искам свързани стаи, защото имам чувството, че знам какво ще стане. Сигурна съм какво ще се наложи да правим, а най-вече, че трябва да сме заедно.
— Ще се оправя — обещава Бентън.
— Всички да сме заедно — повтарям. — Не подлежи на обсъждане. Може би ще успееш да вземеш кола под наем или служебна кола от ФБР. Имаме нужда от кола. Не можем да се возим в буса на Марино. Не знам колко време ще останем тук.
— Не съм сигурен за него — казва Бентън тихо, а тонът му не издава нищо.
Намеква ми, че ако Джейми е била убита, Марино може да си има проблеми с полицията. Може да го сметнат за заподозрян. Има ключове от външния вход и от апартамента й. Вероятно знае кода на алармената й система. Бил е близък с нея, а ченгетата вече го питаха дали двамата са се карали снощи. С други думи, всички предполагат, че е бил неин любовник.
— Очевидно, нямам представа какво се е случило — казвам на Бентън. — Имам подозрения, и то сериозни. Ще положа всички възможни усилия по случая.
Сега е мой ред да намеквам. Казвам заобиколно на Бентън, че според мен Джейми е била убита.
— Но не съм сигурна за него, нито за нас. — Намеквам, че и аз може да имам същите проблеми като Марино.
Той няма да е единственият заподозрян. Аз занесох сушито в апартамента снощи. Възможно е да съм доставила смъртта на Джейми в бял хартиен плик.
— Тук съм — добавям. — Ще направя всичко възможно да помогна.
— Добре — лаконично отговаря Бентън, защото Луси е с него и не може да каже нищо повече.
Затварям телефона. Не мога да изляза от спалнята, където са трупът на Джейми и полицаят от Савана, на чиято значка пише „Т. Дж. Харли“. Той си стои до вратата и оглежда безнадеждно трупа и стаята. Няма представа какво да търси и дали да остане с мен, както го помолих, или да се присъедини към партньора си и да повика детектив от отдел „Убийства“. Виждам в очите му хиляди трескави мисли.