— Какво ви кара да мислите, че смъртта е подозрителна, освен че някой е ровил в чантата й? — пита ме той.
— Не знаем дали друг човек е ровил в чантата й — отговарям. — Може би самата тя е търсила нещо.
— Какво друго, освен хапчета?
— Не знаем дали това е свръхдоза.
— Имала ли е навика да носи много пари в брой в портфейла си?
— Нямам представа какво има в портфейла й и колко пари в брой носи обикновено.
— Ако носи много, това може да е мотив.
— Не знаем дали нещо е било откраднато.
— Възможно ли е да е била удушена?
— Няма белези по врата, нито кръвоизливи по лицето — отговарям. — Нищо, което да ме навежда на тази мисъл. Но трябва да бъде прегледана внимателно. В този момент не знаем защо е мъртва.
— Какво знаете за отношенията й с приятеля й? — Ченгето има предвид Марино.
— Той работеше при нея, когато беше полицай в Ню Йорк, а напоследък й помагаше като консултант. Разбирам защо е разстроен.
— Нюйоркската полиция?
— Да, в следствения отдел. Марино беше в екипа по сексуалните престъпления заедно с нея.
— Значи може би е имало нещо между тях — решава ченгето.
— Първата ни задача е да разберем дали тя е поръчвала суши снощи — отговарям. — Вместо да приемаме очевидното, че вероятно е виновен човек, близък с нея, който е извършил нещо ужасно.
— Обикновено е така.
— Бих казала — често, но не и винаги.
— Наистина — убедено заявява той. — Първо трябва да погледнеш в задния си двор.
— Гледаш там, накъдето те отведат уликите.
— Шегувате се за сушито, нали?
— Не.
— А пък си помислих, че според вас е виновна суровата риба. Аз лично не докосвам суши. Особено сега. Нефтени петна, радиоактивна вода. Може би ще спра да ям риба. Дори сготвена.
— В боклука има кутии, плик и разписка от ресторанта. Остатъците са в хладилника — уведомявам го. — Моля вие и партньорът ви да не докосвате абсолютно нищо. Съветвам ви да не влизате в кухнята и да оставите следовател Чанг или доктор Дънгейт да се занимават с нея.
— Да, Сами е следователят, а не аз. Няма начин да се меся в работата на местопрестъплението. Не че не бих могъл да се справя. Дори смятам да кандидатствам във ФБР. Обръщам внимание на подробностите, а това е най-важното. Вече съм работил със Сами — свръхдозата, за която ви разказах — хвали се полицай Харли. После съобщава по радиостанцията си: — Може би има зараза. Не докосвай нищо в кухнята и боклука. Или където и да било другаде.
— Какво? — чува се гласът на партньора му.
— Не докосвай абсолютно нищо.
— Ясно.
Решавам да не казвам нищо повече за сушито и подозренията си. Няма да описвам времето, което прекарах с Джейми снощи. Ще го запазя за Чанг, Колин или някой друг. Познавам Марино и ще ми се наложи да давам показания пред детектив от саванския отдел „Убийства“, но не и пред полицай Т. Дж. Харли, който е симпатичен, но доста наивен и твърдо решен да си играе на детектив. Чанг ще уреди двамата с Марино да бъдем разпитани от подходящия човек, в зависимост от това кой ще поеме юрисдикцията, но вероятно ще е съвместно разследване. ФБР — Джорджия и местната полиция ще работят заедно. Ако смъртта на Джейми е свързана със случилото се в Масачузетс, особено предполагаемото отравяне на Дон Кинкейд, тогава случаите са прекосили щатските граници, ФБР ще се намеси в ставащото в Савана и вероятно ще поеме случая, както стана на север.
Дръпвам пердето и поглеждам надолу към улицата, където Чанг изважда оборудването от джипа си. Дъждът плющи неуморно по покрива, светкавици проблясват над ниските къщи и историческите сгради. Гръмотевиците звучат като далечна артилерийска канонада.
Знам какво щях да направя, ако Кеймбридж не беше на почти две хиляди километра оттук.
Щях да наредя да докарат камиона с мобилната ни апаратура за аутопсии в Савана още в този миг. Но разстоянието прави подобен план непрактичен, ако не е и невъзможен, защото Колин Дънгейт няма да чака два дни, за да направи аутопсията, а и не би трябвало да чака. Не искаме да чакаме. Не бива да чакаме. Трябва ни серум. Трябват ни проби от тъканите. Трябва ни стомашното съдържание. Разбира се, Центърът за контрол и превенция на заболяванията се намира в близката Атланта, но Колин вероятно няма да чака и техния камион. А и ние бяхме изложени на опасността и сме добре. Бях в затворническата килия на Катлийн Лоулър. Докосвах я, дишах въздуха и усещах миризмата на онова, което беше в мивката. Имах досег и с кръвта й и стомашното й съдържание, но не се чувствам зле. Марино, Колин и Чанг също са добре. Няма предупредителни знаци, че може да сме в опасност.