— Значи дойдохте от Бостън, за да се видите с нея?
— Не. Дойдох в Савана по друга причина. Тя поиска да се видим, докато съм тук.
Не възнамерявам да навлизам в подробности и да давам повече обяснение на униформения полицай, който няма да разследва случая.
— Историята е дълга и сложна. Ще я разкажа подробно на следователя по случая. А междувременно вие трябва да останете тук, за да има свидетел на това, което правя или не правя тук.
— Разбира се. Или може да изчакате отвън, ако предпо…
— Вече съм в апартамента и възнамерявам да помогна, ако мога — отговарям решително.
При обичайни обстоятелства вече щях да съм си тръгнала, но отказвам дори да помисля за онова, което човек с моята професия би направил, за да се предпази. Пренебрегвам мисълта, че не бива да се компрометирам още повече. Никой съдебен лекар не би искал да е в моето положение, но ако мога да помогна да се разбере какво се е случило с Джейми, ще го направя. Морално задължена съм. А и не става дума само за нея. Вече не мога да я спася. Тревожа се и за други хора.
Убийствата с отрова са редки и страшни, защото жертвата невинаги е строго определена и може да не е човекът, който умира. Бари Лу Ривърс очевидно не се е интересувала кой е ял поръсените й с арсеник сандвичи. Каквато и да е била жестоката й цел, не е имала определена жертва и всеки може да си е купил сандвич от нея. Отровата не оставя отпечатъци и ДНК. Няма форма и размер като куршума или ножа и рядко оставя следа, която може да се измери, като рана. Работила съм само по няколко убийства с отрова и те бяха изтощителни и ужасяващи. Да спреш престъпника бе състезание с времето.
Чанг се връща и разполага куфарчето си с материали на пода. Дава ми ръкавици, сякаш сме партньори. Вземам два чифта. Пъхвам ръце в джобовете си, когато чувам стъпки в коридора.
— Телефонът е под леглото — посочвам на Чанг.
В този момент влиза Колин, облечен с карирана риза и светлосив панталон. Тъмносиньото му яке и очилата са мокри от дъжда. Носи същата кутия, която беше донесъл и в затвора. Оставя я на пода и ме пита:
— Какво знаем?
— Няма очевидни рани, но не съм я преглеждала и не трябва да го правя. Изглежда, че се е опитвала да вземе телефона и е съборила чашата си — отговарям. — Уиски. Пиеше уиски, когато си тръгнах оттук снощи. Телефонът е под леглото.
— Тя сама ли си наля уискито? — пита Чанг, навежда се и дръпва завивките с облечената си в ръкавица ръка.
— Да. Както и виното.
— Просто искам да знам чии отпечатъци и ДНК може да са по различните предмети.
— Момчета, няма нужда да стоите вече тук — казва Колин на полицай Харли. — Благодаря ви за помощта, но колкото по-малко хора има тук, толкова по-добре. Не яжте и не пийте нищо тук и внимавайте какво докосвате. Имаме няколко жертви, вероятната причина е някаква отрова, но не знаем каква.
Полицай Харли отговаря:
— Значи не смятате, че става дума за наркотици? Не забелязах хапчета или нещо друго, но не съм отварял шкафове и чекмеджета. Не огледах наоколо, защото бях с нея през цялото време. — Уведомява ги, че ме е държал под око. — Мога да проверя банята, например. Мога да погледна в шкафчето.
— Както казах, не знаем с какво си имаме работа — отговаря Колин. — Може да са наркотици. Може да е нещо друго. Може да е проклет куршум от лед. Наистина не знаем какво е — повтаря Колин и оглежда стаята. — И колкото по-малко хора, толкова по-добре.
— Не съществуват куршуми от лед…
— Особено пък в тази жега — отбелязва Колин.
— Можем да се справим оттук нататък — казва Чанг на полицая. — Но ще е добре да останете отвън и да обезопасите района. Не искаме никой да влиза тук. Не знаем кой още има ключ.
— Когато с Марино вечеряхме с нея снощи, имаше доставка на суши — започвам да разказвам на Колин и Чанг. Оставам до прозореца, за да не преча на снимките и на Колин, който отваря пластмасовата си кутия и се подготвя да прегледа трупа. — Няма да е зле да проверим в ресторант „Савана Суши“. Ако ви притеснява присъствието ми тук… Причината е очевидна. Бях с Катлийн Лоулър вчера следобед, а тази сутрин са я открили мъртва. Бях с Джейми снощи до един часа, а сега и тя е мъртва.
— Е, освен ако не си готова да признаеш нещо — казва Колин, докато си слага ръкавиците, — дори не ми е минало през ума, че ти си причината хората да умрат. И определено се радвам, че ти си добре. Както и Сами, Марино и аз самият. По принцип бих предположил, че след като я познаваш и си била с нея снощи, не е добра идея да присъстваш на огледа. Но си тук. И можеш да помогнеш. От теб зависи дали предпочиташ да си тръгнеш.