— Най-голямата ми тревога е да не би да има и други жертви — отговарям. — Особено ако си имаме работа с отрова. Знаеш, че за това се тревожа.
— Аз също.
— И ти може да забележиш нещо необичайно — обажда се Чанг. — Ще ни помогнеш, ако огледаш заедно с мен.
Светкавицата на фотоапарата му проблясва, когато снима телефона под леглото.
Помощта, която иска от мен, е нещо съвсем различно, и знам какво прави. Действа правилно. Сами Чанг си спечели уважението ми и не го подценявам, нито пък мнението му, а и не го обвинявам. Всъщност, очаквах го. Той е добър следовател, умен, наблюдателен и идеално обучен, а работата му е да е обективен и непреклонен. Независимо какво мисли за мен ще бъде глупаво от негова страна да не получи всяка възможна трошица информация. Ще прояви небрежност, ако не ме наблюдава внимателно, и няма друг избор освен да е подозрително настроен, макар това въобще да не личи в отношението му към мен.
— Засега не забелязвам нищо, което да показва, че някой друг освен Джейми е бил тук, след като с Марино си тръгнахме — казвам.
— Има ли нещо между тях двамата? — пита Чанг.
— Освен работата? Доколкото знам, не, а и ми е трудно да си го представя. Той си взе две седмици отпуск от центъра, за да дойде тук и да й помогне със случая на Джордан. Двамата работеха заедно в апартамента й.
— А по-рано? Дали са имали някакви отношения извън чисто професионалните?
— Никак не ми се вярва — отговарям.
Колин наглася дигиталния термометър на нощното шкафче. Раздвижва скованата дясна ръка на трупа и пъхва под мишницата втори термометър.
— Защо е толкова трудно да си го представиш? — пита Чанг.
Разпитът започва. Мога да го спра. Мога да кажа, че няма да говоря без присъствието на адвоката си, Ленард Бразо. Но не го правя.
— Никога не е имало признаци, че отношенията на Джейми и Марино са били нещо повече от строго професионални — казвам на Чанг. — И определено не мога да си представя, че той има каквито и да било мотиви да й навреди.
— Да, но ти го познаваш. Трудно е да си обективен, когато познаваш хората. Сигурно не ти е лесно да помислиш нещо лошо за него.
Чанг е на моя страна. Играта на добро и лошо ченге, стара като света.
— Ако имах причина да мисля нещо лошо за него, щях да ти отговоря честно.
— Но не знаеш какво е ставало между тях двамата, когато са били насаме.
Той поглежда телефона, който извади изпод леглото, като докосва повърхността му колкото може по-малко.
— Това май ще е загуба на време — казва Чанг. — Вероятно единствено тя е пипала телефона. Но няма да е лошо да го прибера, просто за да сме сигурни. Съгласна ли си? Ти как би постъпила? — поглежда ме той.
— Бих го проверила за отпечатъци и ДНК. Бих взела допълнителни проби за химически анализ.
— Смяташ, че някой може да е отровил телефона й? — пита той с безизразно лице.
— Попита ме как бих постъпила аз. Химическите и биологически отрови могат да се предават трансдермално, през лигавиците и кожата. Но се съмнявам, че си имаме работа с подобно нещо. В противен случай щеше да има повече жертви. Включително и ние.
— Не си използвала този телефон в някакъв момент снощи, нали? — пита той, а пръстите му натискат бутона за менюто.
— Изобщо не съм влизала в тази част на апартамента.
Чанг проверява последния номер, набран от Джейми, и казва:
— Номер, започващ с 917, в един и половина през нощта.
— Ню Йорк — отговарям и отново усещам мириса на прегорели плодове от уискито.
— Изглежда, че това е било последното й обаждане, поне от този телефон — казва той и записва номера в бележника си.
Номерът е познат, и внезапно разбирам защо.
— Луси. Племенницата ми. Това беше номерът на мобилния й телефон, докато живееше в Ню Йорк — обяснявам, без да издавам чувствата си. — Когато се премести в Бостън, го смени. В началото на годината, може би беше през януари. Не съм сигурна, но този номер вече не е неин.
Джейми сигурно не е знаела, че Луси има нов телефон. Когато й е казала, че не иска да поддържат връзка, очевидно е говорела сериозно. До снощи.
— Имаш ли представа защо може да се е опитвала да се обади на Луси в един и половина през нощта?
— С Джейми говорихме за нея — отговарям. — За връзката им, и защо приключи. Вероятно се е настроила сантиментално. Не знам.
— Каква връзка?
— Бяха заедно няколко години.
— В какъв смисъл заедно?
— Партньори. Двойка.
Чанг прибира телефона в плик за улики.
— И в колко часа си тръгна снощи?
— Около един.