— Значи половин час по-късно тя звъни на стария номер на Луси, а после изпуска телефона и той се озовава под леглото й.
— Не знам.
— Това ме навежда на мисълта, че в този момент вече е имало някакъв проблем. Или е била доста пияна.
— Не знам — повтарям.
— Кога си идвала в този апартамент преди снощи?
— Казах ти, че снощи дойдох тук за пръв път — напомням му.
— Никога преди не си била тук. И никога досега не си влизала в тази стая, спалнята. Не си влизала тук вечерта или през нощта, преди да си тръгнеш, за да се обадиш по телефона или да отидеш в банята.
— Не съм.
— Ами Марино?
Чанг кляка до леглото и поглежда нагоре към мен, сякаш иска да ми вдъхне фалшиво чувство за надмощие.
— Не знам да е влизал тук снощи — отговарям. — Но не бях с него през цялото време. Вече беше тук, когато пристигнах.
— Интересно е, че той има ключ от апартамента — отбелязва Чанг, става и слага етикет на плика за улики.
— Вероятно защото и двамата са използвали апартамента за офис. Но ще трябва да попиташ него за ключа.
Очаквам, че всеки момент Чанг може да ме изведе навън и да ме арестува.
— Струва ми се малко необичайно. Ти би ли му дала ключа от апартамента си? — пита той.
— Ако се налага, бих му поверила ключовете си. Разбирам, че моето мнение е без значение, затова ще се придържам към фактите — казвам, отговаряйки на предположението му, че не мога да съм обективна спрямо Марино. — Фактите са, че с изключение на сушито, Джейми донесе, храната. Поднесе вечерята и напитките във всекидневната. После, около десет и половина — единайсет, Марино ни остави насаме за известно време. Върна се и ме взе от улицата пред сградата към един часа. В този момент Джейми изглеждаше добре, макар и пийнала. Тя пи вино и уиски и говореше завалено. Възможно е да е имала симптоми, свързани с нещо друго освен алкохола. Разширени зеници. Затруднен говор. Клепачите й бяха отпуснати. Това стана около два и половина или три часа, след като изяде сушито.
— Разширените зеници не са в резултат на опиати, но може да са от друг наркотик — казва Колин и притиска пръсти към ръката и крака на Джейми, за да види обезцветяването. — Амфетамини, кокаин, успокоителни. И алкохол, разбира се. Случайно да си забелязала да взема нещо, докато беше с нея?
— Не я видях да взема нищо и нямам причина да мисля, че може да го е направила. Пиеше, докато бях тук. Няколко чаши вино и няколко чаши уиски.
— Какво стана, след като си тръгна? Какво прави? Къде беше? — пита Чанг.
Не съм задължена да отговарям. Би трябвало да му кажа, че с радост ще сътруднича при определени обстоятелства, по-точно в присъствието на адвоката ми. Но не съм такъв човек. Нямам какво да крия. Знам, че Марино не е извършил нищо лошо. Всички ние сме на една и съща страна. Обяснявам, че сме се отбили до квартала, където е живяло семейство Джордан и сме обсъждали случая, а после сме се върнали в хотела около два през нощта.
— Видя ли го да влиза в стаята си?
— Беше забравил нещо в буса и се върна да го вземе. Аз се качих горе сама.
— Е, това е любопитно. Той те изпраща до асансьора, а после се връща в буса.
— Имаше дежурен портиер, който ще може да каже дали Марино просто е взел продуктите от задната седалка, или е тръгнал нанякъде — отговарям решително. — А и бусът имаше сериозни повреди, заради които Марино го закара на сервиз тази сутрин.
— Може да е отишъл пеш. Хотелът е на около двайсет минути пещ оттук.
— Трябва да попитате него.
— Околната температура е 21,6 градуса. Температурата на трупа е 22,7 — заявява Колин и полага трупа на Джейми на леглото.
Ръцете и главата й не се подчиняват и той трябва да се потруди сериозно. Не е лесно да гледаш подобно нещо. Налагало ми се е да работя с вкочанени мъртъвци безброй пъти и дори не се замислям, когато ги принуждавам да променят странните си пози. Но сега не искам да гледам. Спомням си плика с храна, който предложих да отнеса в апартамента, и изпитвам вина.
Защо не разпитах жената, която се появи от сенките на тъмната улица снощи? Защо не се разтревожих, когато Джейми спомена, че не е поръчвала суши?
— Има ли нещо друго тук, което трябва да огледам? — пита ме Чанг.
Следователят продължава да ми задава въпроси, които нямат нищо общо с онова, което всъщност иска да научи.
— Преобърнатата чаша. И бих взела проба от онова на нощното шкафче, което прилича на разляно уиски. Но може да изчакаш, докато се занимаваме с останалата храна и това, което е в боклука. Всичко трябва да се обработи по един и същ начин. Всичко, което може да е яла и пила.
Държа ръцете си в джобовете. Започваме да обикаляме жилището. Казвам на Сами Чанг същото, което му казах и в затвора. Ще гледам и ще проучвам, стига той да одобри това, и няма да докосвам нищо без негово разрешение.