— Вечно се заяждаш с армията — казва Бригс. — Добре че онзи се самоуби, преди ФБР да го арестува.
— Други учени, на които е бил забранен достъпът до лаборатории, където се провеждат подобни проучвания? — питам. — Особено хора с връзка с армията?
— Ако се наложи да търсим такива, ще го направим — обещава Бригс.
— Според мен вече е наложително.
— Очевидно това е твоето мнение, затова си будна посред нощ и ми звъниш в Афганистан.
— Няма ли нови технологии, за които армията да знае? — питам отново. — Не е нужно да навлизаш в подробности относно нещо поверително. Просто се чудя дали трябва да обмисляме подобна възможност.
— Слава богу, не. Поне аз не знам за нищо такова. Един грам чиста отрова може да убие милион хора, ако бъде вдишан. А за да го превърнеш в оръжие, трябва да произведеш огромен аерозол. За щастие, все още няма ефикасен метод.
— Ами малък аерозол, разпространен сред много хора? С други думи, различен и по-бавен процес. Или раздаване на малки пакети с отрова, пакетирани като ХГЯ.
— Любопитен съм защо споменаваш точно ХГЯ.
Разказвам му за Катлийн Лоулър, за изгарянията по крака й и следите в мивката й, както и че съдържанието на стомаха й бе сходно с едно от менютата с ХГЯ — пиле, спагети и топено сирене.
— Как, по дяволите, може една затворничка да се добере до ХГЯ? — смайва се той.
— И аз се чудя — отговарям. — Всяка храна може да бъде отровена. Тогава защо ХГЯ? Освен ако някой не прави опити с тях, за да ги използва срещу по-гол яма мишена.
— Това би било ужасно, а и трябва да е систематичен подход, отлично организиран. Човек, работещ във фабриката, където се произвеждат и пакетират храните. В противен случай става въпрос за безброй флакони с отрова, спринцовки и отвлечени камиони за доставка.
— Няма нужда от систематичен подход, ако целта е тероризъм — отвръщам.
— Е, предполагам, че е така — съгласява се Бригс. — Убиваш сто, триста или хиляда души в кино или военна база, и ударът ще е смазващ. Ще създаде психоза, ще подпомогне врага и ще скапе допълнително американската икономика.
— Значи не е нещо, върху което ние работим. — Искам да се уверя. — Не е проучване, в което участва нашето правителство, за да съсипе врага.
— Просто не е практично — отговаря Бригс. — Русия се отказа да произвежда оръжия от ботулинова отрова, а също и ние, за което съм благодарен. Ужасна идея. Надявам се, че никой никога няма да успее да я осъществи. При добре избрано място за пръскане на аерозола десет процента от хората в радиус от около половин километър ще умрат или ще пострадат тежко. Господ да не дава отровеният въздух да попадне над училище или мол. Но трябва да разберем защо някои хора са мъртви, а други не са били мишени.
— Не смятаме, че Дон Кинкейд е била мишена.
— Но мислиш, че майка й е била. А също и прокурорката.
— Да.
— А от думите ти разбирам, че престъпникът е искал прокурорката…
— Джейми Бъргър и Катлийн Лоулър. Да, вярвам, че престъпникът е желал смъртта им.
— Значи те не са опитни зайчета, за разлика от умрелите затворнички, ако подозренията ти са верни. Научен проект. Ужасен начин да умреш, мамка му.
— Имам чувството, че нещо се е променило — казвам. — Онази, която е виновна за всичко това, е педантична и има план. Но внезапно се е сблъскала с нещо, което не е очаквала. Вероятно заради Джейми. Не е харесвала онова, с което се занимаваше Джейми.
— Смяташ, че убиецът е жена?
— Жена достави сушито снощи.
— А потвърдено ли е това?
— Подозирам, че ще бъде. А после какво?
— Три убийства с ботулинова отрова и отравяне на военни храни? Ще се развихри страховита буря, Кей. А ти трябва да стоиш далеч от нея. На милиони километри от нея.
32
Слънцето се е издигнало високо в избелялото небе. Зловещата жега не е отпуснала областта, а твърдението на Колин Дънгейт просто не е вярно. Не всеки свиква да се вози в кола без климатик в такова време, макар че Бентън ми донесе светли летни дрехи и вече не се пържа в черната си униформа.
Втори юли е, събота, почти десет сутринта. Персоналът на Колин не работи, с изключение на дежурните, а той трябва да поиска няколко услуги, за да уреди онова, от което се нуждая. После трябва да ме вземе от хотела, защото не мога да се придвижа сама. Марино отиде да купи медицинските припаси, които искам да имам под ръка, и тъкмо е оставил Луси в местния магазин на „Харли Дейвидсън“. Тя възнамерява да се движи с мотор, докато е тук, а аз не исках да оставя Бентън без колата под наем, макар че засега планът му е да си остане в хотела. Когато излизах, звънеше по телефона, а агенти от ФБР пътуват насам от офиса в Атланта за да изслушат доклада му. И всички очакваме новините от Центъра по заразни заболявания.