Но какво е станало със златото между юли и шести януари? Предполагам, че доктор Джордан може да го е продал, макар че Луси спомена, че цените са били най-ниски през 2001 година. Струва ми се странно той да не изчака стойността му да се повиши, особено ако го е имал от доста време. Няма нищо, което да показва, че се е нуждаел от пари. Данъчната му декларация за 2001 година показва печалби от работа и дивиденти за повече от един милион долара. Каквото и да е станало със златото, факт е, че то е изчезнало след убийствата. Никъде не се споменава за кражба, а полицейските доклади сочат, че бижутата и семейното сребро не са били докосвани.
Вероятно Глория Джордан е преместила златото за последен път, сигурно през следобеда преди убийствата, и макар че едва ли някой някога ще узнае какво точно е станало, имам теория, основана на фактите. Мисля, че тя е инсценирала обир, за да обясни изчезването на онова, което е възнамерявала да открадне. После обаче решила, че няма да се наложи да дели плячката със съучастника или съучастниците си, ако се престори, че не може да я намери. Съпругът й уж скрил златото отново и тя ужасно съжалявала, но не била виновна.
Мога само да си представя си какво е казала, когато са се появили съучастниците й. Според мен госпожа Джордан се е изправила срещу зла сила, много по-умна и жестока, отколкото е очаквала. Подозирам, че рано сутринта на шести януари е била принудена да разкрие скривалището на златото и докато е била в градината, близо до старото хранилище, е получила първото порязване. Вероятно като предупреждение. Или пък това е било началото на нападението и тя е избягала обратно в къщата, където е била убита. После трупът й бил занесен горе и нагласен в леглото до този на мъжа й.
— Та значи, разгледахме и мястото е страхотно. Признавам, че се впечатлих — казва Гейб Мълъри. — И цената беше учудващо добра. После брокерът ни разказа подробно какво е станало тук през 2002 година и нищо чудно, че предложението бе съблазнително. Не се въодушевих от връзката с убийствата, но пък не съм суеверен. Не вярвам в духове. Това, в което започнах да вярвам, са туристите. Идиоти с маниерите и разума на гълъби. И не желая панаири тук сега, когато екзекуцията й отново предстои.
Няма да има екзекуция. Аз ще се погрижа за това.
— Жалко, че съдията отложи екзекуцията. Искаме да приключат с нея, за да може духовете да се успокоят и всичко да бъде забравено. Надявам се, че някой ден хората ще престанат да искат да разглеждат къщата.
Ще положа всички възможни усилия, за да предотвратя влизането на Лола Дагет в кабината за екзекуции. Може би ще настъпи ден, когато тя няма да има от какво да се страхува. Нито от Тара Грим и надзирателите в затвора, нито от Възмездие. А може би Възмездие носи името Робърта. Всичко може да е отровно, ако поемеш прекалено много от него, дори водата, каза генерал Бригс. А кой може да знае повече за лекарствата, микробите и смъртоносните им свойства от един фармацевт, зъл алхимик, който превръща лека в страдание и смърт?
— Кажете ми какво искате да видите — обръща се към мен Гейб Мълъри. — Не знам дали мога да ви помогна. Друг собственик е живял тук, преди да купим къщата, и наистина не знам какво е представлявала тя, когато онези хора са били убити.
Кухнята е неузнаваема — напълно променена, с нови шкафове, модерни уреди от неръждаема стомана и под от черен гранит. Задната врата е солидна, без прозорци, както ми каза Джейми. Чудя се откъде е знаела, но имам определено предположение. Не би се поколебала да дойде тук и да нахлуе в къщата. Сигурно се е представила за туристка, или пък просто е дошла и е обяснила защо се интересува. Забелязвам лаптопа върху плота, до който няма как да седнеш и да работиш. На масата има безжична клавиатура и мишка. На всеки прозорец има контакт — съвременна и сложна алармена система, която може би включва и камери.
— Разумно е, че сте инсталирали добра охранителна система — казвам на Гейб Мълъри. — Особено като се има предвид любопитството на хората относно това място.