Отивам в кухнята и мислите ми се връщат към старото хранилище зад красивата къща, където Робърта Прайс е помогнала при убийствата на цяло семейство, когато е била едва на двайсет и две години.
— Или пък никога вече няма да ям и да пия нищо — добавям.
Не знам дали някога е използвала оръжието, което намерихме — сгъваем нож от неръждаема стомана с острие, дълго седем сантиметра и половина, съвпадащо с раните при убийствата на семейство Джордан. Предполагам, че намушкването на хора е било специалитетът на сестра й — Дон Кинкейд, а Робърта е предпочитала да убива отдалеч. Подозирам, че ножът е бил запазен като сувенир през всичките изминали години, прибран в кутия от палисандрово дърво под земята в специално проектирано помещение със страхотна вентилация и климатик.
В ремонтираното хранилище, достъпно през една врата в пода на кабинета, скрита с килим, имаше зашеметяващ инвентар от цигари и храни, готови за ядене, автоинжекции и други продукти, подбрани от Робърта Прайс. Тя е правила редовни поръчки от компании в Китай, които продават ботулинова отрова тип А без много въпроси. Екипът за работа с опасни материали откри стари пликове и пощенски марки, не само онези с плажните чадъри, но и много други, които е поръчвала по интернет.
Повечето предмети са били предназначени за затворничките. Листовете и марките са желани от хората, които са заключени в килиите си и отчаяно искат да си кореспондират със света. Вероятно никога няма да научим колко души е убила, избирайки ужасяваща смърт, сходна с остър пристъп на астма, от каквато страдали и тя, и близначката й. Били разделени като бебета и никоя от тях не знаела за съществуването на другата. Докато малко след единайсети септември Дон решила да разбере кои са биологичните й родители, което довело до откритието, че има и близначка.
През декември 2001 г. сестрите се срещнали за първи път в Савана. И двете страдали от нещо, което Бентън определя като тежко личностно разстройство. Социопати, садистки, жестоки и невероятно умни, и двете направили сходен избор в живота. Дон Кинкейд говорила с вербовчик от военновъздушните сили, където искала да се запише след колежа. Интересувала се от киберсигурност и медицинско инженерство. А на хиляди километри от нея близначката й проучвала научните тренировъчни програми във флота.
Разделени в двата края на страната, Робърта и Дон били отхвърлени заради астмата и се записали да учат магистратура. Дон следвала материалознание в Бъркли, а Робърта — в колежа по фармация в Атина, Джорджия. През 2001 г. започнала работа в аптека „Рексал“, близо до дома на семейство Джордан. През уикендите и по празниците раздавала метадон в пансиона за наркомани, където се запознала с Лола Дагет — наркоманка, възстановяваща се от пристрастеността си към хероина.
Последните показания, дадени от Лола пред следователите, съвпадат с онова, което бе разказала на Джейми. Лола нямала представа какво е станало сутринта на шести януари, когато Робърта трябвало да раздава метадон в медицинската клиника на центъра, която случайно се намирала на същия етаж като стаята на Лола. Стаите не се заключвали.
Наркоманка със силно ограничени умствени способности и проблеми с управлението на гнева си е била лесна мишена за натопяване. Невъзможно е да възстановим какво точно се е случило, но смятаме, че Робърта е влязла в стаята на Лола в даден момент, взела е панталона от рипсено кадифе, пуловера и якето от гардероба й и тя или Дон са ги носили по време на убийствата. После влязла в стаята на Лола, докато тя спяла, оставила кървавите дрехи на пода в банята и в осем сутринта вече раздавала метадон в клиниката.
— Смъртта е лично и самотно начинание и никой не е готов за нея, независимо в какво убеждаваме себе си и останалите — споделям с Бентън, когато се връщам с кафето. — За Марино е по-лесно да се съсредоточи върху онова, което според него не е наред с Луси. Или да се отдаде на манията да тъпче шкафовете си с продукти.
— В момента е на етапа на пазаренето.
— Предполагам, че е така. Ако зареди кухнята си, има достатъчно храна и припаси, няма да умре — отговарям. — Ако изпълня А и Б, В няма да се случи. Той се разболя от рак на кожата и внезапно реши да стане частен консултант и да напусне работата при мен. Може би и това е било пазарене. Ако направи сериозна промяна в живота си, това означава, че все още има бъдеще.
— Мисля, че Джейми е била по-важният фактор — казва Бентън и проверява имейла си, докато говори. — А не ракът на кожата. Тя винаги е имала способността да накара Марино да я слуша. Най-хубавото още не му се е случило. Предстои нещо вълшебно. Работата му с нея е потвърдила самозаблудата му, че не се нуждае от теб, Кей. Че не е прекарал половината си живот, следвайки те от място на място.