— Знаеше ли, че така се казва дъщеря ти, която си дала за осиновяване? — питам, вече без да внимавам какво говоря.
— Нямах представа. Разбира се, знаех, че човек, който осинови дете, ще го кръсти, както си иска. Предполагам, че първото семейство, взело Дон, е било Кинкейд.
— Ти ли я кръсти Дон или те?
— Естествено, не аз. Както ти казах, така и не я видях, така и не я прегърнах. Бях тук, когато започнах да раждам преждевременно в килията си. Отведоха ме в общинската болница в Савана. А след като раждането приключи, се върнах в килията си, сякаш никога не съм излизала оттам.
— Ти ли реши да я дадеш за осиновяване?
— Какъв друг избор имах? — възкликва тя. — Даваш децата си за осиновяване, защото си заключен като животно, и това е. Помисли за проклетите обстоятелства.
Катлийн се вторачва в мен, но аз не казвам и дума.
— Заченат си в грях и ти предават греховете на родителите ти — казва тя саркастично. — Чудо е, че някой би искал деца при подобни обстоятелства. Какво, по дяволите, трябваше да направя? Да ги дам на Джак?
— Да ГИ дадеш на Джак?
Тя поглежда объркано за миг, готова да заплаче. После казва:
— Той беше на дванайсет години. Какво, по дяволите, щеше да прави с Дон или с мен? Законът нямаше да го позволи, което е тъпо. Ние с него щяхме да се оправим. Разбира се, винаги съм мислила за живота, който създадохме с него, но пък кой ли ще иска майка като мен? Така че можеш да си представиш реакцията ми двайсет и две години по-късно, когато някаква жена на име Дон Кинкейд се свърза с мен. Отначало не повярвах — мислех, че е някакъв номер и тази студентка просто прави проучване. Как можех да знам със сигурност, че това е моето бебе? Но когато я видях… Тя приличаше страшно много на Джак. Поне такъв, какъвто го помнех от едно време. Беше почти зловещо, сякаш той се бе превъплътил в момиче и се появяваше пред мен като видение.
— Спомена, че тя някак е научила коя е истинската й майка. Ами баща й? — питам. — Когато се видяхте за първи път, тя знаеше ли вече за Джак?
Никой досега не бе успял да открие това парченце от мозайката — нито Бентън и колегите му от ФБР, нито Министерството на вътрешната сигурност, нито местната полиция, работеща по случаите. Знаем, че месеци преди убийството на Джак Дон Кинкейд е живяла в старата капитанска къща, която той ремонтираше в Сейлъм. Знаем, че той е поддържал връзка с нея поне няколко години, но не разполагахме с информация, която да ни каже откога са били заедно, защо са се свързали, нито пък точното естество на отношенията им.
Бях се ровила безкрайно из паметта си, връщайки се в далечните времена в Ричмънд, когато Джак беше мой колега патолог. Все още се опитвам да си припомня дали е споменавал нещо за незаконната си дъщеря или за жената, която я е родила. Знаех, че е претърпял сексуално насилие от член на персонала в някакво специално ранчо, когато бил малък, но това бе цялата информация, с която разполагах. Двамата никога не говорехме по въпроса, а трябваше да го накарам да ми сподели всичко. Трябваше да опитам по-настойчиво в онзи момент от живота му, когато това можеше да помогне. Но дълбоко в себе си съм убедена, че нищо не би могло да помогне. Джак не искаше помощ и не мислеше, че има нужда от нея.
— Тя знаеше за него, защото аз й разказах — продължава Катлийн. — Бях честна с нея. Разказах й всичко, което можех, за истинските й родители. Показах й старите снимки на Джак и някои по-нови, които той ми бе изпратил. Двамата с него поддържахме връзка през годините. Отначало дори си пишехме писма.
Помня как проверявах личните вещи на Джак след смъртта му. Но не съм виждала писма от Катлийн Лоулър.
— По-късно си пишехме имейли, а сега напълно ме лишиха и от това — ядосано заявява Катлийн. — Имейлите са безплатни и светкавични и няма нужда хората да ми изпращат листове и марки. Вехтории и боклуци, които хората не желаят, а ние трябва да им благодарим за тях.
Бентън и колегите му от ФБР четоха имейли отпреди повече от десет години и ми ги описаха като детински, флиртаджийски и силно подправени с вулгарност. Не ми е трудно да си ги представя. Подозирам, че Катлийн е била първата любов на Джак. Вероятно си е падал по нея по времето, когато е била арестувана за изнасилване, а през годините изкривената и увредена част от психиката им ги е свързвала чрез писма или имейли, които постепенно са замрели. Нищо друго от откритото не сочи, че Джак е общувал с Катлийн откакто двамата с него напуснахме Вирджиния. Но това не означава, че не е поддържал връзка с биологичната си дъщеря, Дон Кинкейд. Всъщност, сигурно е поддържал. Въпросът е само кога. Може би преди пет години тя е направила тази негова снимка.