— Тя отиде да донесе вечерята — казва той и взема плика със суши от ръцете ми. — Истинска храна. Не ям тази стръв за риба.
Виждам бюро, малка масичка и два стола, два лаптопа и принтер, книги и бележници, а на пода — купчини папки.
— Не е разумно тримата да седим и да говорим в ресторант — добавя той и оставя плика на кухненския плот.
— Нямам представа дали е разумно или не, тъй като не знам защо си тук. Нито пък защо аз съм тук — отговарям.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Не.
Приближавам се към монитора, монтиран на стената, и усещам миризма на цигари.
— Не те обвинявам, че се чудиш какво, по дяволите, става — казва Марино. Чувам шумолене на хартия, когато отваря плика. — Вероятно трябва да пъхна това в хладилника. Не се ядосвай, док…
— Не ми давай акъл. Да не си пропушил отново?
— Не, мамка му.
— Усещам миризма на цигари. Някой е пушил в наетия бус, който не съм поръчвала. Освен това проклетото возило вонеше на умряла риба и застояла храна от закусвални, а в жабката имаше съмнителни брошури. Надявам се, че не пушиш отново, за бога.
— Няма начин да пропуша отново след всичко, което преживях, за да ги откажа.
— Кой е капитан Линк Майкълс? — Имам предвид една от брошурите в жабката. — Целогодишен риболов с капитан Линк Майкълс.
— Лодка под наем в Бюфорт. Готин тип. Излязох с него няколко пъти.
— Не си бил с шапка, а вероятно и със слънцезащитен крем. Ами рака на кожата?
— Вече го няма — отговаря той и докосва плешивата си глава на мястото, откъдето му изрязаха няколко ракови образувания преди месеци.
— Това, че петната бяха премахнати, не означава, че не трябва да носиш слънцезащитен крем. И винаги трябва да си с шапка.
— Вятърът я отвя, докато плавахме с лодката. Изгорях малко — обяснява той и отново докосва темето си.
— Предполагам, че няма нужда да проверяваме регистрационните номера на буса, който карах днес. Със сигурност не е собственост на компанията за коли под наем — казвам. — И кой е пушил в него, ако не си ти?
— Важното е, че не те проследиха дотук — отвръща той. — Никой нямаше да те проследи в буса. Забравих да разчистя жабката. Трябваше да се сетя, че ще погледнеш вътре.
— Кое беше хлапето, което ми докара буса? Защото не вярвам, че наистина работи в компанията. Ти си взел буса под наем и си накарал хлапето на капитана да ми го докара, нали?
— Не е под наем — отговаря Марино.
— Е, май вече знам защо Брайс не отговори на телефонните ми обаждания днес. Имам чувството, че са му повлияли. И преди се е случвало зад гърба ми да го убеждаваш да ти сътрудничи под предлог, че защитаваш интересите ми. Ти ли му поръча да отмени резервацията ми?
— Няма значение. Важното е, че всичко се уреди.
— Мили боже, Марино — промърморвам. — Защо накара Брайс да отмени резервацията ми? Какво ти става, по дяволите? Ами ако не разполагаха с друга стая?
— Знаех, че ще разполагат.
— Можех да се утрепя в шибания бус. Невъзможен е за шофиране.
— Беше си съвсем наред оня ден — намръщва се той. — Какъв е проблемът? Не бих те вкарал в нещо, което не е надеждно. И щях да разбера, ако бусът се е повредил.
— „Ненадеждно“ е слабо казано — отговарям. — Ускорява и намалява, както си иска. Криволичи из целия път, сякаш получава припадъци.
— Снощи валя много. Страхотна буря в Южна Каролина. Валя ужасно, а бусът беше на открито. Май има нужда от ново уплътнение за капака.
— Южна Каролина?
— Може би свещите са се намокрили. И сигурно са прогизнали, когато си паркирала пред затвора. Или може би Джоуи е попаднал в някоя дупка и гумите не са идеално балансирани. Готино хлапе е, ама адски тъпо. Трябваше да ми се обади, ако е имал проблеми с буса. Е, съжалявам за това. Да, наех си едно малко жилище. В Чарлстън. Апартаментче близо до аквариума. Има си дори кей и места за лодките, а оттук може да се стигне дотам с мотор. Щях да ти кажа за това, но се случиха разни неща.
Оглеждам се и се опитвам да си обясня за какво говори Марино. Какво се е случило, за бога?
— Трябваше да се уверя, че не те следят, док — продължава той. — Нека да сме честни. Бентън знае плановете ти и разполага с графика ти, защото Брайс му изпраща копия от имейлите. Всичките са в компютъра на центъра.