— Ами ако Катлийн Лоулър бе отказала да се включи в тази игра, каквато и да е тя? — питам. — Ами ако не ми беше връчила бележката с телефонния номер на Джейми? Тогава какво?
— Притеснявах се за това — отговаря той, отива до прозореца и се заглежда навън в нощта. — Но Джейми знаеше със сигурност, че Катлийн ще ти предаде бележката.
Той продължава да гледа навън. Вероятно търси Джейми.
— Знаела е със сигурност, а? — изсумтявам. — Това не ме радва особено.
— Знам, че не се радваш, но има причини — казва Марино, приближава се до мен и спира. — Джейми не можеше да се свърже директно с теб на този етап. По-безопасно бе ти да й звъннеш. При това по начин, който да попречи да бъдем открити.
— Това правна стратегия ли е, или Джейми се предпазва от нещо?
— Не бива да има следа, която показва, че Джейми е поискала тази среща и въобще се е свързала с теб — отговаря той. — Официално ще се видиш с нея утре, в кабинета на съдебния лекар. Но изобщо не си идвала тук.
— Чакай малко, не съм сигурна, че схващам. Трябва да се престоря, че сега не съм тук и не съм виждала Джейми тази вечер.
— Точно така.
— И трябва да подкрепям измислената от вас двамата лъжа.
— Налага се. За твое добро е.
— Нямам планове да се виждам с никого и нямам представа за какво говориш.
Но имам чувството, че започвам да загрявам. Припомням си докладите от аутопсиите на закланото семейство Джордан и уликите по случая, съхранявани в кабинета на местния съдебен лекар и криминологичните лаборатории.
— Утре сутрин си заминавам — добавям, а вниманието ми отново се насочва към купчината папки, струпани на пода до бюрото.
Всяка от тях е с различен цвят и има етикет с инициали или съкращения, които не разпознавам.
— Ще те взема в осем сутринта — съобщава Марино, застанал в средата на стаята, сякаш не знае какво да прави със себе си.
В сравнение с внушителната му фигура всичко наоколо изглежда миниатюрно.
— Добре би било да ми кажеш за какво ще се срещаме.
— Трудно е да се говори с теб, когато си толкова ядосана — отвръща той, втренчен мрачно в мен.
Аз сядам, но той остава прав и това не ми харесва.
— Доколкото знам, ти работиш при мен, а не при Джейми. Би трябвало да си лоялен към мен, а не към нея или някой друг.
Знам, че тонът ми звучи ядосано, но всъщност съм по-скоро засегната.
— Бих искала да седнеш — добавям.
— Ако ти бях казал, че искам да помогна на Джейми и да направя някои неща по начин, различен от досегашния, ти щеше да кажеш „не“.
Марино се настанява в дълбокото кресло и кожата изскърцва шумно.
— Не знам какво имаш предвид, нито пък откъде си толкова сигурен как бих ти отговорила.
Май ме обвинява, че с мен се общува трудно.
— Нямаш представа какво става, защото никой не желае да ти каже направо — казва Марино, навежда се напред и поставя големите си ръце върху голите си колене, които са с размера на автомобилни джанти. — Някои хора искат да те унищожат.
— Мисля, че знаем със сигурност… — започвам, но той ме прекъсва.
— Не. — Марино поклаща голата си глава. Четината по загорялото му лице прилича на пясък. — Може би си мислиш, че знаеш, но не е така. Вероятно Дон Кинкейд не може да те докосне, докато е заключена в лудницата, но има и други начини и други хора. Тя планира да те унищожи.
— Не мога да си представя как тя ще изрази незаконните си намерения, без персоналът в „Бътлър“ да научи за това. А също и полицията и ФБР — отговарям логично и хладнокръвно, като се опитвам да прогоня емоциите и гнева си и да не се чувствам засегната от онова, за което са се шегували Джак и Марино преди двайсет години, за истинските им чувства към мен, за подигравките им.
— Лесна работа — отговаря той, приковал очи в мен. — Да започнем с шибаните й адвокати. Те могат да общуват с нея насаме, както и Джейми с Катлийн Лоулър. Ако се притесняваш, че може да те наблюдават и записват, просто предаваш бележка. Написваш я в бележника на адвоката, а той я прочита и не казва нищо.
— Сериозно се съмнявам, че адвокатите на Дон Кинкейд са платили на наемен убиец, ако това имаш предвид.
— Не знам дали биха платили на наемен убиец — замислено отговаря той. — Но искат да те унищожат и да те вкарат в затвора. Наистина си в опасност.
Осъзнавам, че Марино напълно вярва в онова, което казва, и се чудя каква част от него идва от Джейми. Какво е замислила и защо?
— Подозирам, че е по-опасно да шофирам проклетия ти бус, отколкото да бъда очистена от наемен убиец — отвръщам заядливо. — Ами ако се беше повредил на някое запустяло място?